О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 428

София, 17.03. 2023 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 4060 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 05-01-4101/19.08.2022 г., подадена от Г. С. Д., чрез процесуалния представител адвокат Г. М., срещу решение № 191/19.07.2022 г. по в. гр. д. № 223/2022 г. на Сливенския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260013/10.02.2022 г. по гр. д. № 493/2021 г. на Сливенския районен съд, в частта имаща характер на определение, с която на основание чл. 344, ал. 2 ГПК на касатора е предоставено ползването на делбения имот до окончателното извършване на делбата и е отхвърлена претенцията му по чл. 344, ал. 2, потвърдено е първоинстанционното решение, в частта с която съдът е отхвърлил предявения от Г. С. Д. иск по 23 СК за трансформация на лично имущество срещу З. Г. С. и С. Г. С., и е допуснал делба между З. Г. С., Г. С. Д. и С. Г. С., в качеството им на съсобственици на недвижим имот: апартамент 28, находящ се в [населено място],[жк], вх. Б, ет. 7, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 63.90 кв. м., ведно с таванското помещение, избено помещение № 1 и 1.02 % от общите части на сградата, при квоти на собственост на всеки от съделителите: 1/4 ид. ч. за З. Г. С., 2/4 ид. ч. за Г. С. Д. и 1/4 ид. ч. за С. Г. С..

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпросите:

1. Приложима ли е нормата на чл.13, ал. 2, изр. последно от СК - 1968 г. (отм.) за поетите от единия или двамата съпрузи, задължения за удовлетворяване нуждите на семейството, след разтрогване на брака и продължават ли те да отговарят солидарно след като е налице прекратен между тях брачен договор;

2. След прекратяването на брака при режим на съсобственост, всеки от бившите съпрузи не следва ли да отговаря за разходите за получения дял и ако неизпълни това условие, не следва ли да възстанови сторените от другия съсобственик разходи по съсобствения имот и за другия съсобственик не следва ли да настъпи частична или пълна трансформация и той да придобие по-голям дял от имота, съобразно участието се в погасявяне на задължението или целия имот;

3. Погасяването на заем за жилище от единия съпруг, преди и след развода, води ли до настъпване на частична или пълна трансформация по отношение дяловете върху имота за погасената част от заема от съпруг или целия имот;

4. В случай неучастието в погасяването на общия дълг на единия съпруг, как следва да се отрази върху правото на собственост върху бившето семейно жилище върху правата на другия съпруг и не би ли следвало да настъпи трансформация в негова полза;

5. Следва ли като е налице установено обстоятелство, при което единият съпруг, при делба на имота придобит само с личното участие на другия съпруг, да получи дял от имота, без да е извършил доплащане или да е участвал по друг начин в придобиването му и оборима ли е в случая презумпцията за СИО;

Поддържа, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответниците по касационната жалба - З. Г. С. и С. Г. С. не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

С влязло в сила разпореждане № 461 от 22.08.2022 г. по гр. д. № 223/2022 г. на Сливенския окръжен съд е върната касационна жалба с вх. № 05-01-4101/19.08.2022 г. на Г. С. Д., в частта, с която се обжалва решение № 191/19.07.2022 г. по делото, досежно претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК като недопустима и в тази му част въззивното решение е влязло в сила.

В останалата й част, касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от З. Г. С. против Г. С. Д. и С. Г. С. иск за делба на наследство на апартамент № 28, находящ се в [населено място],[жк], вх. Б, ет. 7, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 63.90 кв. м., ведно с таванското помещение, избено помещение № 1 и 1.02 % от общите части на сградата. Преди приключване на първото заседание по делото Г. С. Д. е предявил иск за частична трансформация на лично имущество, претендирайки, че е собственик на 8238.50/10477 ид. части от делбения имот. Твърди, че по време на брака с бившата си съпруга, която е и майка на другите двама съделители, им била дадена възможност да закупят апартамента като крайно нуждаещи се за сумата от 10477лв.; че сумата, която предварително заплатили била в размер на 4477лв. и съставлявала техни спестявания, а останалата част от сумата в размер на 6000лв. била набавена чрез разрешен кредит на негово име в Д. и единствено той изплащал кредита по време на брака и след прекратяването му.

За да постанови обжалвания резултат като отхвърли иска за трансформация, въззивният съд е приел, че Г. С. Д. е сключил на 09.11.1969 г. граждански брак с Г. К. Н.. Процесният имот бил придобит по време на брака през 1979 г. чрез покупко-продажба по реда на чл. 117 З. (отм.) за сумата от 10 477 лв. и за заплащане на част от продажната цена на имота, а именно сумата от 6000лв., съпрузите са сключили договор за кредит с Д.-С.. Взето е предвид, че бракът е прекратен на 19.07.1984 г. с решение № 886/19.07.1984 г. като на Г. К. Д. и на малолетните им деца З. и С. е предоставено ползването на семейното жилище, което съставлява делбения имот. Г. К. Н. е починала на 12.12.2020г. и като наследници по закон е оставила дъщеря С. Г. С. и син З. Г. С..

Прието е за установено, че сумите по кредита са изплащани и след прекратяването на брака през 1984 г. Посочено е, че съпружеската имуществена общност е прекратена с развод при действието на СК от 1968 г. (отм.), т. е. бракът не е заварен от СК от 1985 г., за да намери същия приложение съгласно § 4 от ПР на СК 1985 г. (отм.). Прието е, че съгласно действалата по време на прекратяване на брака разпоредба на чл. 13 СК от 1968 г. (отм.), придобитите през време на брака права върху вещи от съпрузите, принадлежат общо на двамата, независимо от чие име са придобити, като изключение от това правило е регламентирано в чл. 13, ал. 2, изр. последно СК от 1968 г. (отм.), според който за поетите от единият или двамата съпрузи задължения за удовлетворяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Изложени са решаващи мотиви, че за разлика от СК от 1985 г. и от действащия СК от 2009 г., СК от 1968 г. не урежда последиците от трансформацията на личното имущество на съпруга. Съобразено е, че с ППВС № 5/31.10.1972 г. В. съд е извършил нормативно тълкуване на СК от 1968 г. в упражнение на своята компетентност, предвидена в чл. 59 ЗУС (отм.), като с т. 3 от ППВС № 5/31.10.1972 г. е възприет принципа на пълна трансформация като изключение от съпружеската имуществена общност, а именно лична (индивидуална) собственост на съпруга е и новопридобитото имущество, когато средствата за това са вложени от лично имущество. Посочено е, че В. съд е предвидил и две хипотези на частична трансформация на лично имущество: 1) когато съпругът при делба на личен имот получи имота с доплащане и 2) когато срещу отчужден личен имот на единия съпруг му се определи като обезщетение друг имот с доплащане, като тогава в общността влиза само идеалната част от имота, която не се покрива от цената на личния имот. Формиран е решаващ правен извод, че в конкретния случай предявеният иск за частична трансформация е неоснователен, тъй като оборването на презумпцията за равенство на дяловете не може да стане чрез този институт, който е неприложим при имуществени отношения по СК от 1968 г. (отм.), при липсата на посочените в Постановление № 5/72 г. - р. III ППВС изключения.

Изложени са също така и съображения, че преобразуването на личното имущество (средства) става към момента на придобиването, когато настъпва вещно-прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Посочено е, че в случая не се твърди преобразуване на лично имущество на Г. Д. при закупуване на апартамента от съпрузите по време на брака им, тъй като е издължил значителна част от заема за това жилище след развода. Прието е, че за така изплатените суми не възниква основание за отчитане на трансформация, тъй като моментът на издължаването следва момента на придобиване правото на собственост. Взето е предвид, че към момента на придобиването на собствеността съпрузите са сключили заем, който е дълг за задоволяване нужди на семейството и този дълг обвързва и двамата съпрузи солидарно - чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. (отм.). Посочено е, че придобитият жилищен имот е бил семейно жилище и е служил за задоволяване нуждите на семейството. Изложени са съображения, че погасяването на дълга след развода от единия съпруг, създава за него основание за облигационни вземания срещу другия, но в никакъв случай погасяването на общия солидарен дълг не може да обуслови частична трансформация.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в процесуалния закон основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора. Допускането на касацията е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК). При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви следва да се приеме, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за ангажиране на инстанционната компетентност на Върховния касационен съд по спора, доколкото всички формулирани от касатора въпроси не касаят решаващите правни мотиви на въззивния съд, а само съпътстващите такива, поради което и нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. При това следва да се отбележи, че доколкото между Г. С. Д. и Г. К. Н. не е сключван брачен договор, то първият поставен в изложението правен въпрос е изцяло неотносим към правния спор.

Следва да се отбележи също така, че решаващите мотиви на съда са изцяло съобразени с константната практика на ВКС, по приложението на разпоредбите на СК от 1968 г. – отм. в частта, касаеща имуществените отношения между съпрузите. Съгласно чл. 13 от този кодекс всички недвижими и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име са придобити. От обхвата на имуществената общност по силата на чл.13, ал. 2 СК от 1968г. (отм.) са изключени само вещите и правата върху вещи, които са придобити преди брака, или през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д ГПК (отм.). Тези имоти са лична собственост на съпруга, на чието име са придобити. Според ППВС 5/1972 г. недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, ако придобиването е станало, докато трае бракът. Моментът на придобиването се определя съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Изключение от общността освен в изрично посочените случаи на чл.13, ал. 2 СК 1968г. (отм.) е налице и ако те са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, когато през време на брака по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) се възложи неподеляемо жилище на единия съпруг за частта от възложеното жилище, която съпругът-наследник има по наследство или дарение, както и ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на благоустройствените закони, бъде отстъпен друг имот само за частта покрита от стойността на отчуждения имот. В конкретния случай, с оглед датата на прекратяване на брака - 19.07.1984 г., приложими към имуществените отношения между съпрузите са разпоредбите на СК от 1968 г. (отм.) като по отношение на трансформацията на лично имущество се съобразяват и изключенията на ППВС 5/1972 г. С оглед конкретните факти по спора, не се констатира наличието на нито едно от посочените изключения, поради което следва да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ВС и ВКС, като е отхвърлил предявения иск за частична трансформация и правилно е определил квотите при делбата.

Следва да се отбележи също така, че изводът на въззивния съд, че за изплатените от Г. Д. суми не възниква основание за отчитане на трансформация, тъй като моментът на издължаването следва момента на придобиване правото на собственост, съответства изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС. Трайно, последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че когато имотът е придобит по време на брака със средства, получени по договор за кредит, собствеността принадлежи на двамата съпрузи в режим на СИО независимо от обстоятелството кой от тях е погасявал задължението към съответната кредитна институция и дали това е станало по време на брака или след неговото прекратяване. Изплащането на задължението по договора за кредит само от единия съпруг след прекратяването на брака може да обоснове облигационно притезание към другия съпруг, но няма за последица трансформация на придобитото по време на брака имущество.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 191/19.07.2022 г. по в. гр. д. № 223/2022 г. на Сливенския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: