Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. Ц., чрез адв. И. К, срещу Решение № 690 от 26.11.2015 г., постановено по адм. д. № 627 по описа на Административен съд – Пазарджик (АС - [населено място]) за 2015 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Изпълнителна агенция по горите при Министерство на земеделието и храните (ИАГ при МЗХ) и срещу Регионална дирекция по горите – [населено място] (РДГ - [населено място]) за заплащане на обезщетение в размер на 9000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди. Наред с това са присъдени разноски като Ц. е осъден да заплати на ИАГ при МЗ и на РДГ - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на по 780,00 лв.

В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но поддържа становище за необоснованост на изводите на съда относно липсата на причинна връзка между незаконосъобразните действия на административните органи и настъпилия вредоносен резултат в патримониума на Ц.. Изразява несъгласие с изводите на съда за липса на доказателства досежно изживените от него негативни чувства, поставянето му в социална изолация, промяна на отношението на хората от селото към него и негативните изменения в здравословното му състояние, въпреки ангажираните гласни доказателства. Освен това приобщените писмени доказателства сочели на извод за преживените от Ц. негативни изживявания, свързани с явяването му пред полицейски органи, прокуратура и съд. Тези писмени доказателства обаче не са съобразени от съда. Предвид изложеното иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, като му бъдат присъдени и разноските по делото.

В съдебното заседание пред настоящия съд...