Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на административния ръководител - председателя на Военно - апелативен съд, [населено място], против решение № 5241 от 19.07.2016 г., постановено по адм. д. № 11805 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град, с което са прогласени за нищожни заповед № 108/11.06.09 г., заповед № 115/23.06.09 г., заповед № 65/07.04.10 г. и заповед № 232/17.07.12 г. на Председателя на Военно-апелативен съд - С..

Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Р. Б и чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗСВ, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът С. Р. А. от [населено място] е оспорил касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от касационното оспорване на неблагоприятен за нея съдебен акт.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното:

Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба за нищожност на заповед № 108 / 11.06.2009 г. и последвалите я заповеди № 115 / 23.06.2009 г., № 65 / 07.04.2010 г. и № 232 / 17.07.2012 г., издадени от административния ръководител - председателя на Военно-апелативен съд – С., с които основната заплата на С. Р. А. за ръководната длъжност "административен ръководител – председател" на С. военен съд, е определена в по-нисък размер от установения с решението на ВСС.

Решението на Административен съд София – град, с което оспорените заповеди са обявени за нищожни, е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Законосъобразно съдът е приел,...