Производството е по чл. 208 и следващите АПК.
Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните чрез неговия пълномощник срещу решение № 12686/23.11.2016 г, по адм. д. №10352/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.
Ответникът по касационната жалба - А. М. М. чрез процесуалния се представител намира касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. М. М. срещу заповед № РД-15-580/ 24.07.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. чл. 103, ал.1, т. 2 от ЗДС поради това, че само е заявил намерение за възстановяване на предишна длъжност, но не е явил фактически да я заеме в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл.
С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.
Развил е доводи, че предишна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е отменена, както и че е служителят се е явил в министерството на 7.07.2015 г. за заемане на предишната си длъжност, като целта на явяването се установява от съдържанието на представено заявление от същата дата. Явяването е станало в 2- седмичен срок по чл. 122, ал.1 от ЗДСл. Решението е обосновано:
В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Безспорно е, че две предходни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение с посочено правно основание обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения на длъжност "директор" на Инспектората в министерството са...