Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по касационни жалби, подадени от М. Г. Г., чрез пълномощника му адв. Т. Маринов и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], чрез пълномощника юрк.. Х, срещу Решение № 14/15.01.2016 г., постановено по адм. дело № 466/2015 г. по описа на Административен съд Враца.

М. Г. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за причинени неимуществени вреди, над присъдения размер от 600 лева до претендирания такъв от 20 000 лева, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД ”ИН”) обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 600 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.

ГД "ИН", чрез пълномощника си, е подала допълнително писмено становище с доводи по основателността на подаадната от дирекцията касационна жалба, както и с допълнително развити аргументи за неосноветлността на касационната жалба на насрещната страна.

Страните претендират разноски, респективно юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Г. и частична основателност на касационната жалба на ГД „ИН” [населено място].

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки част, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред Административен съд Враца се е развило по исковата молба на М. Г. против ГД „ИН” София, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са предявени обективно...