Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Р. М, срещу решение № 1892 от 18.03.2016 г., постановено по адм. д. № 8348/2015 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по раздел IV, т. 5. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски в размер на 600 лв.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат и трите касационни основания за отмяна по чл.209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът е направил твърдения, че административният съд неправилно не е отчел, че в т. 1 от същия раздел на обжалваното решение били включени разходите за допълнителен резерв, които били включени и в цената за достъп по т.5; компенсационните разходи, включени в цената за достъп по т. 5, били покрити от Решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на КЕВР; неправилно било прието, че са налице основания за трикратно увеличаване на цената за достъп; неправилно е прието, че част от претърпените разходи от [фирма], се компенсират с Решение № Ц-27 и че тези разходи могат да се компенсират без законово основание и то за по-дълъг срок от нормативно установения; неправилно било възприето от съда, че КЕВР е имала право да приложи различен модел на ценово регулиране от нормативно установения, както и неправилно възприемане на понятието „други компоненти“, в които се включвали разходите от предходни периоди; неправилно било възприето, че [фирма] законосъобразно бил компенсиран с обжалваното решение; неправилно било възприето, че производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи трябвало да заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа; административният съд погрешно е...