Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел І, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], представлявано от управителя П. В. П., против мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за определяне на масиви за ползване на земеделски земи на основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ за стопанската 2013/2014 година. Жалбоподателят твърди, че на с подаденото от дружеството заявление с вх. №70-2440 от 10.06.2014 г. е поискал издаване на такава заповед, но не е получил отговор, поради което моли мълчаливия отказ да бъде отменен и министъра задължен да издаде заповед. Претендира присъждане на всички съдебни и деловодни разноски.

Ответника - министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Г заявява становище за неоснователност на жалбата и моли Върховния административен съд да я остави без уважение.Представя писмени бележки.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежно лице в законоустановения в чл. 149, ал. 2 от АПК едномесечен срок от изтичането на едномесечния срок по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ, и с оглед наличието и на правен интерес от оспорването, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна.

В разпоредбата на чл. 37в от ЗС (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА) и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е законодателно уреден въпроса със създаването и разпределението на масивите за ползване на земеделски земи между собствениците и/или ползвателите, като е направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това, дали е или не е постигнато споразумение.

Съгласно чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, когато в определения в ал. 1 и ал. 4 срок директорът на Областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните, според ал. 13 - министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в едномесечен срок от поискването им по реда на ал. 12.

Конкретният случай касае заповед за разпределение на масивите, поради което е относима ал. 4 на чл. 37в ЗСПЗЗ.

Поради липсата на заповед от директора на Областна дирекция "Земеделие", [населено място], [фирма] е подал заявление до министъра на земеделието и храните, в което е поискал на основание чл. 37в, ал. 12 да бъде издадена заповед за разпределение на масиви за ползване в землището на [населено място] – ЕКАТТЕ [номер]. Видно от приложеното по делото заявление, същото е получено на 10.06.2014 г. и с поставен рег. индекс №70-2440 на министерството на земеделието и храните.

В изпратената до съда административна преписка не се съдържа издадена заповед за разпределение на масиви от директора на Областна дирекция "Земеделие", [населено място], а и ответникът не твърди, че такава заповед е издадена.

При това положение е налице хипотезата на чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ - заповедта да бъде издадена от Министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице. В преписката не се съдържа и заповед за разпределение на масиви. Видно от цитираната разпоредба, административният орган е длъжен да издаде заповед и то в едномесечен срок от поискването й. При тази обвързана компетентност мълчаливият отказ се явява незаконосъобразен. Приложената по заповед № РД 46-136 от 26.03.2013 г., с която министърът на земеделието и храните е възложил на директора на областна дирекция "Земеделие" – [населено място] да издава заповедите по чл. 37в, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ при хипотезата на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, не променят горния извод. И в двата случая трябва да има издадена заповед за разпределение на масиви и ако министърът на земеделието и храните е считал, че предвид прехвърлянето на правомощието си на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - [населено място] не е следвало той да издава заповедта, е трябвало да изпрати преписката на заявителя до този орган, като своевременно уведоми заявителя.

Неоснователен е довода на процесуалния представител на министъра на земеделието и храните, че с представеното по делото писмо с изх. №70-2440/19.08.2014 г. е налице произнасяне по заявлението на настоящия жалбоподател. Видно от приложеното писмо, същото е издадено от директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ към МЗХ, който е некомпетентен орган и съдържащите се в него изявления не могат да се приемат като волеизявление което да формира изричен отказ по направеното от жалбоподателя заявление.

С оглед изложеното, обжалваният мълчалив отказ следва да отменен и предвид естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество от съда, делото следва да се върне като преписка на министъра на земеделието и храните, за процедиране съобразно с дадените указания.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед по заявление с вх. №70-2440 от 10.06.2014 г. на [фирма] за определяне на масиви за ползване на земеделски земи на основание чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ за землището на [населено място], [община].

ВРЪЩА преписката на министъра на земеделието и храните за произнасяне съобразно с изложените в настоящото решение мотиви.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.