Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 231 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А. С. Б. срещу заповед № ЧР-06-34 от 31.07.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР - при съкращаване на длъжността и поради липса на друга подходяща длъжност. Иска се отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразно издаден. Ответникът счита жалбата за неоснователна.
Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
До връчване на процесната заповед на 26.10.2015 г., от която дата същата поражда правното си действие, жалбоподателят е работил по служебно правоотношение на длъжност инспектор V степен - въоръжение в сектор "Въоръжение, отбранително-мобилизационна подготовка, управление при кризи и оперативно-дежурен център" на отдел "Охрана на съдебни сгради, магистрати, въоръжение, отбранително-мобилизационна подготовка, управление при кризи и оперативно-дежурен център" в Главна дирекция "Охрана" на Министерство на правосъдието.
Съгласно ПМС № 155 от 25.06.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители по бюджет на МВР, общата численост на ГД "Охрана" е определена на 1338 щатни бройки, като в § 6, ал. 2 е предвидено организационните структури и административните звена да се приведат в съответствие с постановлението в едномесечен срок от влизането му в сила. С този подзаконов нормативен акт се отменя ПМС № 88 от 2010 г., съгласно което общата численост на ГДО е 1411 щатни бройки, или намалението на персонала възлиза на 73 щатни бройки.
Със заповед на ЧР-06-32/27.07.2015 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 5, т. 6 от Устройствения правилник на МП, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3, предложение второ от ПУДГДО и предложение № 4690/27.07.2015 г. е утвърдена Структура на ГДО и териториалните й звена и броя на щатните длъжности, считано от 27.07.2015 година. Със заповед № ЧР-06-33/27.07.2015 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3, предложение първо от ПУДГДО и предложение № 4690/27.07.2015 г. е утвърден Щат на ГДО и териториалните й звена, в сила от 27.07.2015 година. Съгласно цитираните заповеди, считано от 27.07.2015 г., длъжността, заемана от жалбоподателя, е съкратена и не съществува в структурата и щата, поради което с процесната заповед № ЧР-06-34/31.07.2015 г., министърът на правосъдието е прекратил служебното правоотношение с него на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР, предложение рег. № 4857/29.07.2015 г. и т. 9 от Правилата за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в ГД "Изпълнение на наказанията" и ГД "Охрана, утвърдени със заповед № 1536/26.09.2014 г. на министъра на правосъдието.
Независимо, че в заповедта не са посочени релевантни за издаването й фактически основания във връзка с прекратяване на правоотношението с Б., съдът намира нарушението за несъществено, тъй като препратките в мотивите на акта и писмените доказателства в преписката установяват по безспорен начин реалното съкращаване на процесната длъжност, считано от 27.07.2015 година. Общата численост на дирекция "Охрана" е намалена от 63 на 51 щатни бройки, а секторът, където е работил жалбоподателят, от 8 на 7 щатни бройки, като от щата е премахната само длъжността инспектор V степен - въоръжение.
Съгласно т. 9 от посочените по-горе правила, в компетентността на главния директор е да предложи на държавния служител, чиято длъжност се съкращава, друга вакантна длъжност, която да е подходяща за него. Ако няма свободна длъжност или ако служителят откаже да я заеме, служебното правоотношение се прекратява на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.
Обстоятелството, че в случая на Б. не е предлагана друга длъжност, е обявено за безспорно между страните. Затова установяването на факта имало ли е вакатни длъжности, които служителят би могъл да заеме или липсва свободна подходяща длъжност (както и посочено в заповедта), е от съществено значение за изхода на делото. В тази връзка жалбоподателят твърди, че е имало свободни подходящи за него длъжности както в С., така и в териториалните поделения на ГДО и се позовава на представените справки. Този факт не се отрича от ответника, но се поддържа тезата, че нито една от тях не е била подходяща поради това, че служителят не отговаря на изискванията за заемането й, заложени в утвърдените длъжностни характеристики. По този спорен въпрос съдът приема следното:
Видно е от щата на ГДО и справките, че към датата на издаване на заповедта (27.07.2015 г.) и към момента на връчването й (26.10.2015 г.) вакантни длъжности са началник на Областно звено "Охрана", началник на сектор в Областна дирекция "Охрана", инспектор I-V степен призоваване и принудително довеждане, младши инструктор по охраната, сътрудник в охраната I-III степен. Вакантни са и инспектор I-V степен - счетоводител и касиер - счетоводство.
При изключване на двете ръководни длъжности и на специфичните такива, свързани със счетоводна дейност, след сравнението между длъжностните характеристики на инспектор I-V степен призоваване и принудително довеждане, утвърдена на 28.07.2015 г., т. е. три дни преди издаване на заповедта, и характеристиката на жалбоподателя от 08.02.2013 г., се установява, че свободната длъжност е подходяща за заемане от него. Б. отговаря на изискванията за образование, минимална образователно-квалификационна степен "бакалавър", област на висшето образование и професионални направления, минимален професионален стаж. Единственото условие, на което той не отговаря, е "първоначално професионално обучение" (§ 1, т. 18 от ДР на ЗМВР), каквото изискване не е съществувало при назначаването му през 2013 г. и която подготовка той би могъл да придобие, само ако бъде изпратен на обучение от органа по назначаването.
В тази връзка съдът счита, че при липса на легална дефиниция в ЗМВР на понятието "подходяща" длъжност, ответникът погрешно прилага изискването на чл. 164б от ЗМВР - "отговаря на изискванията за заемане на длъжността", която разпоредба е неприложима в случая. Тя е предвидена от законодателя за други хипотези на преназначаване - тези по чл. 164 и чл. 164а от ЗМВР, но не и по отношение на хипотезата по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Алинея 5 от тази разпоредба се прилага само в конкретно изброените случаи, а именно: прекратяване на служебните правоотношения по чл. 226, ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, б. "е" и б. "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. Предвид спецификата на тези хипотези съдът прави извод, че изискването "подходяща длъжност" очевидно не е идентично, а е по-широко като понятие от изискването "отговаря на изискванията за заемане на длъжността", което, както се посочи, в случая е неприложимо.
Предвид изложеното, ответникът не доказва, което е в негова тежест съгласно закона, че няма друга длъжност, подходяща за заемане от жалбоподателя към датата на издаване на заповедта, както в ГДО, така и в териториалните й структури. Затова жалбата се явява основателна и процесната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата 610 лева разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № ЧР-06-34 от 31.07.2015 г. на министъра на правосъдието.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на А. С. Б. сумата 610 (шестотин и десет) лева разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.