Производството по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по две касационни жалби, подадени съответно от Министерството на вътрешните работи (МВР) и от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с които се обжалва решение № 274/22.04.2008 г. по адм. д. № 6452/2007 г. на Административен съд - София, 38 състав, в частта му с която министерството е осъдено да заплати на Н. Е. Ф. сумата от 231,40 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени (31,10 лева) и неимуществени (200 лева) вреди от „незаконосъобразен акт”, както и сумите от 23,14 лв. разноски по делото и 12 лв. държавна такса.

С касационната жалба, подадена от МВР се поддържа, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, тъй като МВР не е надлежна страна по иска предявен от Филипов на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че пасивната процесуална легитимация по иска принадлежи на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), притежаваща своя правосубектност по силата на чл. 14, ал. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 11, ал. 2 от ППЗМВР, различна от тази на самото министерство. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК се пледира обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Вторият касатор, СДВР, представлява от юрк.. М., с подадената касационна жалба, наименована „становище”, твърди, че постановеното съдебно решение е „неправилно и незаконосъобразно”. По същество, доводите на СДВР касаят както допустимостта на съдебното решение, така и неговата правилност. Касатора подкрепя касационните възражения на МВР относно процесуалната легитимация на страните, като допълва, че предявеният иск от Филипов е недопустим, тъй като основанието на иска касае „юрисдикционен” акт, докато чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага претенция следваща се от административни актове. Относно правилността на съдебното решение се посочва, че същото е необосновано, що се касае до формиране на извода за причинени имуществени вреди. Твърди се, че...