Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 323, ал.1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.

Образувано е по жалба на Р. И. И., прокурор при Районна прокуратура гр. Б.д против решение по протокол № 33 от 16.09.2010 г. по д. д. № 20/2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което е прието, че е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.4, т.1 от ЗСВ, като виновно не е изпълнила служебните си задължения посочени в чл. 242, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НПК и на основание чл. 308, ал.1, т. 3 от ЗСВ и е наложено наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от една година".

Процесуалните представители на Висшия съдебен съвет /ВСС/ и на Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/ оспорват основателността на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена на 01.10.2010 г., в 7-дневния срок по чл. 323, ал.1 ЗСВ, при връчено съобщение за решението на 24.09.2010 г. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на дисциплинарното производство са били общо 25 броя преписки с допуснато просрочие на установените срокове за произнасяне, от които 14 броя към момента на комплексната проверка на ИВСС /22-26 март 2010 г./ са били с непостановени актове, а останалите 12 бр. - постановени със закъснение. Дисциплинарният състав е приел, че конкретната продължителност на установените просрочия за произнасяне на прокурора не може да бъде отчетена като несъществена, тъй като надхвърля максимално допустимия срок по чл. 242, ал. 3 вр. с ал. 1 от НПК - не по - късно от един месец от получаване на делото, с около два месеца и достига до повече от едногодишен период. Най - кратките закъснения, допуснати от прокурора са по 10 броя от случаите - два месеца / след едномесечния срок/, в три от случаите периодът на просрочие е...