Решение №881/16.12.2009 по гр. д. №2936/2008 на ВКС, ГК, IV г.о.

Р

Е Ш Е Н И Е

№881

гр.София16.12.2009г.

в името на народа

Върховният касационен съд на

Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно

заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Н.

ЧЛЕНОВЕ: С. Ц.

А. Б.

при секретаря Стефка

Тодорова, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр. дело №

2936/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК отм. г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./

Образувано е по жалба на Р. Ю. Ц. и К. А. Ц., двамата от гр. С., чрез пълномощника си адв. М от АК – София против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 13.12.2007 г. по гр. д. № 3528/2006 г.

Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради необоснованост и противоречие с материалния закон.

Ответниците по касация В. Н. Л., М. К. Г. и А. К. Л. на лично основание и като правоприемници в хода на процеса на Д. В. Н., както и С. А. Л., не са възразили в срока по чл. 218г ГПК отм., В съдебно заседание чрез адв. Л изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК отм. от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Софийски районен съд е уважил иска, като е осъдил Р. и К. Ц. да предадат владението върху процесния недвижими имот на Д. В. Н., В. Н. Л. С. А. Л., М. К. Г. и А. К. Л..

За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че, ищците се легитимират като собственици по силата на ЗВСВОНИ. Ц. владеят процесния имот по силата на договор, който е обявен за нищожен по реда на чл. 7 ЗВСВОНИ с решение по гр. д. № 3776/1994 г. на СГС, воден между същите страни.

Въззивният съд е приел, че владението на Ц., основано на нищожния договор се явява без основание. Те не са придобили собствеността върху вещта и по давност поради забраната на чл. 5, ал. 1 ЗВСОНИ. След 1997 г. до подаване на исковата молба през 2001 г. не е изтекъл изискуемия срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Решението е правилно.

Основното оплакване в касационната жалба е, че ищците по ревандикационния иск не са установили идентичност между имота, предмет на влязлото в сила решение по чл. 7 ЗВСВОНИ и това, владяно от ответниците Ц/сега касатори/.

То е неоснователно.

Обосновано и в съответствие с данните по делото, съдът е приел, че Р. и К. Ц. живеят в жилището, което са закупили на 10.06.1977 г. от СГНС – К. РНС по договора, обявен за нищожен по гр. д. № 3776/1994 г. на СГС, ІІ Б гражданско отделение. Нещо повече, дори в касационната им жалба, този факт се признава – в следващия изложението абзац Ц. основават своето владение именно на договора от 1977 г., за който притежават „документ за собственост”.

Без значение е дали този имот, който е предмет на иска по чл. 108 ЗС и също така, обект на сделката, прогласена за нищожна по чл. 7 ЗВСВОНИ, е вписан в акта за държавна собственост от 1949 г., в който е отразено одържавеното по ЗОЕГПНС имущество на Н. Н.

Този факт няма отношение към въпроса за идентичност между имота, предмет на ревандикационния иск и този, владян от ответниците Ц.

От друга страна, обстоятелството, че спорното жилище е било одържавено по ЗОЕГПНС, както и останалите елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗВСВОНИ, са установени между насрещните срани по настоящото дело със силата на присъдено нещо по уважения иск по чл. 7 ЗВСВОНИ. Той е установителен, като се явява lex specialis спрямо общото правило по чл. 26 ЗЗД. По него активната материално-правна легитимация включва установяваване одържавяването на имота, обект на атакуваната сделка по някой от изчерпателно изброените в чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 1а ЗВСВОНИ нормативни актове или отнемането му без законово основание, съответно отчуждаване не по установения от закона ред в периода 09.09.1944 г. до 1989 г.; имотът да съществува реално и до размерите, в които е отчужден /отнет/; бившите собственици да не са получили за него обезщетение /извън случаите на получени облигации или извършено прихващане по УПЗБСОДИНПКДБДП/; ищците да са правоимащи по чл. 3 ЗВСВОНИ – бивши собственици, техни наследници по закон или други правоприемници.

Следователно, недопустимо е да се преразглеждат между страните по настоящия спор горните обстоятелства спрямо апартамента, чиято продажба е била предмет на уважения иск по чл. 7 ЗВСВОНИ. В тази връзка, не е следвало да се допускат съдебни експертизи /една единична и две тройни/ за установяване идентичност между отчуждения по ЗОЕГПНС имот и закупения от Ц. през 1977 г., съответно владян от тях и понастоящем. Това нарушение на въззивния съд не се е отразило върху правилността на съдебното му решение, тъй като направеното заключение за идентичност в крайна сметка не противоречи на вече формираната сила на пресъдено нещо по гр. д. № № 3776/1994 г. на Софийски градски съд.

Неоснователен и доводът на касаторите, че активната материално-правна легитимация по ревандикационния иск е установена до ид. ч. /по наследствено правоприемство на ищците от Н. Н. /, защото иск по чл. 7 ЗВСВОНИ е предявен само от Н. Н., а имотът бил придобит от него и съпругата му Д. В. Н. при условията на съпружеска имуществена общност.

Дори това да е така, при предявяване на иска, съпружеската имуществена общност не е била прекратена. Тогава, решението ще обвърже със силата на присъдено нещо и неучаствалия съпруг на ищеца, Само той и единствено по реда на отмяната по чл. 233, ал. 2 ГПК отм. може да я обори. Това правило, с оглед неделимостта на общото съпружеско имущество, не се променя поради наличието на преклузивен срок за предявяване на иска

Накрая, иска по чл. 108 ЗС е предявен от лица, които обосновават своето право на собственост върху процесния имот по наследствено правоприемство от Н. Н., починал 20.06.2000 г. Това се отнася и до преживялата съпруга Д. В същото време, договорът, от който черпят права ответниците Ц е изцяло обявен за нищожен по иска на Н. Н. срещу тях, което значи, че със сила на присъдено нещо е прието, че е правоимащ по смисъла на чл. 3 ЗВСВОНИ относно възстановяването на собствеността върху целия имот. Възраженията на Ц. срещу възстановяване на собствеността по чл. 7 ЗВСВОНИ над ид. ч. от имота, обект на договора от 1977 г., както и за евентуално пропускане на срока, в който законодателят е допуснал предявяването на специалния иска, са се преклудирали.

Неоснователно е и касационното оплакване за неправилност на обжалваното решение поради недоказано право на собственост на ищците, защото те не разполагали с „официални документи”. Както съдът вече изясни, те са също субекти на формираната с решението по гр. д. № 3776/1994 г. на СГС сила на присъдено нещо, като наследници на Н.Н.С, по настоящия спор, по заявеното от тях придобивно основание, е следвало да установят само наличието на влязло в сила решение по чл. 7 ЗВСВОНИ и наследствено правоприемство от Н. Н., което са сторили с годни доказателствени средства – съответно с официално заверен препис от решението на СГС по гр. д. № 3776/1994 г. и удостоверение за наследници. Друг е въпросът, че са сторили и повече, като отново са представили нотариалния акт, в който е оформен договора от 1941 г. за закупуване на имота от наследодателя им, както и доказателства за отчуждаване по ЗОЕГПНС.

При тези съображения, следва да се приеме, че въззивното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, която се явява неоснователна.

Ответниците по касация, с оглед изхода на спора, имат право на съдебно-деловодни разноски за инстанцията и следва да им се присъди сумата от 400 лв. – платен адвокатски хонорар.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 13.12.2007 г. по гр. д. № 3528/2006 г.

ОСЪЖДА Р. Ю. Ц. и К. А. Ц., двамата от гр. С. да заплатят на В. Н. Л., М. К. Г., А. К. Л. и С. А. Л. сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 2936/2008
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Четвърто ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...