Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ц. С. Ц. от [населено място], приподписана от адвокат Ст.Ц., срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд /ВтАС/ от 23.VІІ.2014г. по в. гр. д. № 211/2014г.

Ответниците по касационната жалба М. И. А. и С. Г. А., и двамата от [населено място], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Д.П. са заели становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Касационната жалба е допустима само в частта срещу въззивното решение по претенциите, включително и за присъждане на мораторна лихва, основани на сключения между страните договор за продажба на апартамент, предмет на нот. акт № ** т.* рег. № **** нот. д. № 81/15.ІV.2011г. – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Касационната жалба в останалата й част е недопустима поради липса на правен интерес на касатора, тъй като исковете за присъждане на 187.60лв., представляващи продажната цена по договор, предмет на нот. акт № ** т.* рег. № *** нот. д. №31/16.ІІ.2011г., и за присъждане на 52.22лв. мораторна лихва върху посочената сума, не са предявени от него, а само от съпругата му М. К. Ц.. Жалбата е недопустима и на основание чл.280 ал.2 ГПК, тъй като цените на тези искове са под 5000лв. С оглед на това касационната жалба в тази й част ще бъде оставена без разглеждане.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба в допустимата й част ВКС на РБ констатира следното:

С решението си от 23.VІІ.2014г., подписано с особено мнение на един от членовете на състава, ВтАС е потвърдил решението на Габровския ОС от 11.ІІ.2014г. по гр. д. № 163/2013г., с което са отхвърлени: предявените от М. К. Ц. срещу М. Ил.А. иск с правно основание чл.200 ЗЗД за присъждане на 167.60лв., представляващи цената на сделката по нот. акт № **/16.ІІ.201*г., и за присъждане на мораторна лихва в размер на 52.22лв., както и предявените от М. К.Ц. и Ц. Ст.Ц. срещу М. Ил.А. и С. Г.А. искове с правно основание чл.200 ЗЗД за присъждане на 46077лв., представляващи стойността на осъществената с нот. акт № ** т.* рег. № **** нот. д. № 81/15.ІV.201*г. покупко-продажба на недвижим имот - апартамент, и с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на 11939.98лв. мораторна лихва.

За да постанови решението в обжалваната му част /по претенцията за присъждане на цената по договора от 15.ІV.2011г./, въззивният съд е приел, че ищците /съпрузи/ не са доказали направеното в исковата молба опровергаване съдържанието на нотариалния акт в частта за платената цена за продажбата на имота /апартамент в [населено място]/ на 22.ХІІ.2010г. при подписване на предварителен договор за покупко-продажбата му - опровергаването на съдържанието на нотариалния акт в случая не включва твърдения за привидност на изявленията, поради което забраната по чл.164 ал.1 т.2 ГПК е непреодолима, а по чл.164 ал.1 т.6 ГПК свидетели се допускат само при изрично съгласие на страните; в частта за платената цена нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила за направеното изявление, че цената е заплатена и следва да бъде зачетена от съда; опровергаването на съдържанието на нотариалния акт по отношение на това изявление попада под забраната на чл.164 ал.1 т.2 ГПК за свидетелски показания и тъй като ответниците са възразили на изслушването на такива, искането на ищците да бъдат допуснати свидетели е отказано на основание чл.165 ал.1 ГПК. В. съд не е обсъдил развитата в проведеното пред него съдебно заседание алтернативна теза на ищеца, че правилната правна квалификация на исковете би следвало да бъде по чл.26 ал.2 пр.5 във вр. с чл.17 ал.1 ЗЗД, приемайки, че дадената от първоинстанционния съд квалификация е правилна и затова не се е наложило да дава указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. Взето е предвид в тази връзка и изявлението в с. з. на 16.І.2014г. на процесуалния представител на ищците адв.И. във връзка с дадено от първоинстанционния съд указание за уточняване на исковата молба /поради констатираното противоречие между обстоятелствената й част – че договора не е за продажба, а за издръжка и гледане, и петитума – по чл.200 ЗЗД/, че описаните в исковата молба договори, в т. ч. от 15.ІV.2011г., са действителни и че по тях няма извършено плащане, тъй като между страните е имало договорка нотариалните актове да бъдат подписани като договори за гледане и издръжка, но това не станало.

В особеното си мнение съдията-докладчик е споделил изводът на мнозинството за обвързваща доказателствена сила на нотариалния акт в частта за платената цена относно извършеното плащане и че в тежест на ищците е да докажат неверността на изявленията им в тази насока. Като указал на ответниците да установят плащане по договора /ите/, първоинстанционният съд прехвърлил доказателствената тежест относно плащането на цената на имота /ите/ от ищците върху ответниците. Тези указания са относими към направеното оспорване, защото и при двете сделки е представено пълномощно от ищцата от 31.І.2011г., а цената на апартамента е по данъчната му оценка от 11.ІІІ.2011г. /а за другия имот - от 28.І.2011г./. Тези факти разколебават изявленията на страните, че цената за апартамента е платена на 22.ХІІ.2010г. при подписване на предварителния договор. След като ответниците не доказват плащане с надлежен документ /например с разписка/, то и съдържанието на актовете в частта за платената цена е опровергано, с оглед на което исковете са основателни.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на Ц. Ст.Ц., представено с касационната жалба /съдът не взема предвид представеното на 13.Х.2014г., т. е. след изтичането на преклузивния срок, допълнение към изложението/ се иска произнасяне от касационния съд по въпроса намира ли приложение правилото на чл.7 ал.2 ГПК за служебно извършване от въззивния съд на процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за надлежното извършване на процесуалните действия от страните, както и за съдействието им за изясняване на делото от фактическа и правна страна в случаите на проявена необходимост от правилно определяне на квалификацията на предявените искове – в противоречие с т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК. Сочи се и че въззивното решение било постановено при особено мнение на докладчика.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частите по претенциите, включително и за присъждане на мораторна лихва поради акцесорния й характер, основани на договора за продажба на апартамента, поради вероятността за произнасяне от въззивния съд по нередовна искова молба в тези части.

Държавна такса за касационно обжалване не се дължи на основание чл.83 ал.2 ГПК.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ

:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 219 от 23.VІІ.2014г. по гр. д № 211/2014г. в частите по претенциите, включително за присъждане на мораторна лихва, основани на сключения между страните договор за продажба на апартамент, предмет на нот. акт № ** т.* рег. № **** нот. д. № 81/2011г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ

касационната жалба на Ц. С. Ц. от [населено място] срещу решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 219 от 23.VІІ.2014г. по гр. д № 211/2014г. в частите по претенциите на М. К. Ц., включително за присъждане на мораторна лихва, основани на договор за продажба на имот, предмет на нот. акт № ** т.* рег. № *** нот. д. № 31/16.ІІ.2011г.

Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.

Делото да се докладва за насрочване след евентуалното влизане в сила на определението в частта без разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: