О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 639

София, 19.05.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №1441/2015 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№14587/10.12.2014 г., подадена от адв. П. Т. - процесуален представител на ищцата Ф. А. К. от [населено място], [община], област С. З., против въззивно решение №343/07.11.2014 г. по гр. д.№1336/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав, с което е потвърдено решение №257/15.5.2014 г. по гр. д.№2434/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, г. о., с което са отхвърлени предявените от Ф. А. К. от [населено място], [община], област С. З., при условията на евентуалност искове с правно основание чл.132, ал.1, т. т.1 и 2 СК и чл.131, ал.1 СК.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като не е налице нито една от хипотезите на визираните правни норми. Съдът е стигнал до извод, че лишаването от родителски права е крайна, законоустановена мярка за защита интересите на детето от собствения му родител, поради което следва да се налага при доказани при несъмнен начин “особено тежки случаи” на посегателство от страна на родител по отношение на детето. Тези изводи са обосновани с установената по делото фактическа обстановка, а именно, че отношенията между родителите са конфликтни, като след раздялата бащата е търсил контакти с малолетното дете в определения режим на свиждане, като в много случаи майката е възпрепятствала свиждането на бащата с детето. За...