Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 132 ал. 2 т. 2 от АПК, образувано по жалба на П. Т. Р. срещу заповед № ЛС- 04-676/11.07.2008 г. на министъра на правосъдието, с която е отменена заповед № ЛС-04-447 от 31.05.2007 г. на министъра на правосъдието, като незаконосъобразна. С отменената заповед на основание чл. 40 б б."а" от ЗИН е било разрешено на лишените от свобода на доживотен затвор, на първоначален специален режим,

до вземане на решение на комисията по чл. 17 ал. 3 т. 5 от ЗИН, да ползват електронна игра "Плейстейшън 2", ведно с прилежащи към нея приложения /игри и филми/, включително да си ги предоставят и разменят безвъзмездно помежду си за ползване.

Според жалбоподателя, отменителната заповед е в противоречие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Въз основа на заповедта, на 24.07.2008 г. от него е иззета електронна игра "Плейстейшън-2", която притежавал и ползвал на основание отменената заповед. Заповедта го лишава от собственост и притежание без обществен интерес и несъразмерно с преследваната цел. Счита за неправилно обжалваната заповед да се основава на подзаконови актове, уреждащи кръга от вещи, които могат да притежават лишените от свобода, тъй като следва да е съобразена с конвенцията.

Становището на ответника е, че жалбата е недопустима, заповедта е с вътрешноведомствен характер, не е индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, не е общ административен акт по чл. 65 от АПК. Липсва правен интерес, заповедта не поражда пряко права и задължения за лишения от свобода, не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси. Правата и задълженията на лишените от свобода са уредени в ЗИН и ППЗИН, като изрично в Приложение № 2 към чл. 61а ал. 2 от ППЗИН изчерпателно са посочени разрешените вещи, които

лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места, в тях не е включена играта "Плейстейшън-2". Заповедта не е съобщена на жалбоподателя, тъй като не е адресирана до лишените от свобода.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира, че подадената жалба е процесуално допустима, не е просрочена и е подадена при наличие на пряк личен интерес. П. е от лице лишено от свобода, осъдено на доживотен затвор

без замяна, при специален режим, съгласно приложената справка. Заповедта може да засегне негови права, тъй като въз основа на нея е иззета притежаваната от жалбоподателя електронна игра. Жалбата до съда е подадена на 4.08.2008 г., с протокол на 24.07.2008 г. е била иззета притежаваната от жалбоподателя игра, въз основа на заповедта, но няма данни за съобщаване на заповедта. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена по предложение на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на накаанията". С обжалваната

заповед № ЛС- 04-676/11.07.2008 г. на министъра на правосъдието е отменена заповед № ЛС-04-447 от 31.05.2007 г. на министъра на правосъдието. С отменената заповед на основание чл. 40 б б."а" от ЗИН е било разрешено на лишените от свобода на доживотен затвор, на първоначален специален режим, до вземане на решение на комисията по чл. 17 ал. 3 т. 5 от ЗИН, да ползват електронна игра "Плейстейшън 2", ведно с прилежащи към нея приложения /игри и филми/, включително да си ги предоставят и разменят безвъзмездно помежду си за ползване.

Законосъобразно е прието в мотивите на оспорената заповед, че отменената заповед противоречи на разпоредбата на чл. 40 б."а" от ЗИН, която предвижда забрана на лишените от свобода да внасят и държат при себе си предмети, които не са разрешени и на чл. 40 б."б" от ЗИН, който забранява на лишените от свобода да продават, купуват, даряват или заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги. Вещите и предметите, необходими за осигуряване на нормален хигиенен режим, на правото на свободно време и почивка по време на изтърпяване на наказанието, са конкретизирани с оглед условията в затворите и са посочени изчерпателно в Приложение № 2 към чл. 61а ал. 2 от ППЗИН, като

електронни игри не са включени в приложението. Изброяването на конкретен брой и вид вещи и предмети, с които могат да разполагат лишените от свобода, е елемент от ограничителния режим, при който са поставени по време на изтърпяване на наказанието.

Противоречието на отменената заповед с императивни, забранителни разпоредби на закона - ЗИН и ППЗИН, води до нейната нищожност, поради което не е налице ограничение за отменянето й във времето по реда на чл. 99 от АПК. Всъщност с оспорената заповед е обявена за нищожна отменената заповед, като противоречаща на императивни разпоредби на закона, което е в правомощията на административния орган. Установената нищожност на административен акт важи спрямо всички и няма пречка нищожността да бъде обявена от административния орган. В този смисъл е тълкувателно решение № 2 /1991 г. на ОСГК на ВС и решение по адм.№ 6137/2006 г. на ВАС Петчленен състав. При подадена жалба срещу заповедта, с която е установена нищожност на предишна издадена заповед от същия орган поради противоречие със закона, съдът проверява съответствието на оспорената заповед с материалния закон.

Няма пречка нищожността да установи от административния орган и при оспорване на декларативния акт на административния орган, да се потвърди от съда. Констатирането на нищожността на административния акт има декларативно действие, поради което не е необходимо да са налице предпоставките за отмяна по чл. 99 от АПК, нищожният административен акт не е породил права и задължения. Отменената заповед е с висока степен тежест на несъотвествие с императивни разпоредби на закона, поради което е нищожна. С оспорената в настоящото производство заповед законосъобразно е декларирана нейната нищожност и заповедта е отменена, поради което подадена жалба следва да се отхвърли като неоснователна .

Водим от изложеното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на

на П. Т. Р. срещу заповед № ЛС- 04-676/11.07.2008 г. на министъра на правосъдието, с която е отменена заповед № ЛС-04-447 от 31.05.2007 г. на министъра на правосъдието.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. З. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. В./п/ П. Н. П.Н.