Производството по делото е образувано по жалба на „С"ЕАД, „БЗ"АД и "Б"ЕАД е формирана работна група със заповед №З-Е-18/13.02.2008 година, която е разгледала документите по преписката и е установила фактическа обстановка, която е възприета и в мотивите на решението на ДКЕВР. Прието е, че "М"АД, Макс 2000 Б и Д" ООД и "Б"ЕАД, поради което не е допустимо друг субект, различен от него да предоставя достъп до газопроводи, са неоснователни.

В ЗЕ, в подзаконовите нормативни актове по прилагането му и в Директива 2003/55/ЕО/липсва такава забрана и принципите са в насока за премахване на монопола и либелирализация на пазара на природен газ. Независимо от функционирането на регулиран пазар с лицензионен режим на дейност, изменението на разпоредбите на чл. 197, ал. 2 и ал. 7 от ЗЕ са именно в насока за създаване на свободен пазар, поради което не е налице разширително тълкуване на предоставените със закона възможности. Липсва забрана в закона за ползването на преките присъединителни газопроводи, изградени от привилегировани потребители, за свързването към преносната мрежа от трети привилегировани потребители, което не противоречи на стриктната по естеството си уредба на лицензионния режим на газоснабдяването по Закона за енергетиката. Липсата на забрана в случая означава, че такава възможност съществува и като фактическа и като юридическа хипотеза.

Напротив, в случаите, при които газопреносното предприятие /каквото е "Б"ЕООД. При наличие на техническа възможност и капацитет за предоставяне на достъп и съгласие на двете страни, не съществува законова забрана за присъединяване в обща точка на преносната мрежа на "Б"ЕАД. При наличие на избор за снабдяване, не може да бъде ограничавано правото на небитовите потребители да се снабдяват с природен газ от избран от тях доставчик. Обратното тълкуване би довело до ограничаване на конкурентната среда и до налагане на монопол от страна на "С"ЕАД, със седалище град София да заплати на "Макс 2000 Б и Д" ЕООД -...