Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Варна, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт М. Й., против Решение №2185/20.09.2012 г. по адм. дело №2366/2012 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците - редовно призовани не се явяват и не се представляват.
От ответника С. П. П., чрез пълномощника й - адв.. М., е постъпил писмен отговор, с който моли за оставяне на касационната жалба без уважение, като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, след отмяна на първоначално постановеното, с решение №8185/07.06.2012 г. по адм. д.№4007/2012 г. на ВАС, ІІ отделение, Административен съд-Варна е обявил за нищожна Заповед №Г-35/30.03.1993 г. на кмета на община-Варна, с която е одобрено изменението на ЗРП на 9-ти м. район на гр. В., в частта й касаеща парцел І-8, кв.229 по плана на този 9 м. район на гр. В..В изпълнение указанията на касационната инстанция съдът е изискал доказателства за наличието на съгласие от МРРС при одобряването на този план, на основание чл.79, ал.1 от ППЗТСУ отм. , тъй като с него е извършена промяна на начина и характера на застрояване на 9-ти м. район, влизащ в състава на ж. к."Х. Б.", одобрен със Заповед №РД-14-02-636/1985 г. на Първи зам. министър на МССУ.С оглед постъпилите данни за липсата на такова съгласие, съдът е приел, че процесното изменение попада в хипотезата на чл.79, ал.1 от ППЗТСУ отм. , тъй като е налице промяна на начина и характера на застрояване на територията-предмет на плана, спрямо предходния такъв, като неизпълнението на това условие на закона представлява особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, формата и целта на закона, при които е изаден този акт, водещ до неговата нищожност, в частта, която се оспорва. Решението е правилно.
Оспорената заповед на кмета на община-Варна от 30.03.1993 г. е издадена на основание чл.75 от ППЗТСУ отм. в ред.Д.в. бр.48/1985 г./, вр. с чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ отм. . В заповедта липсва конкретизация в коя от хипотезите на чл.75, ал.1, т.1 или т.2, или ал.2, т.1-7 от ППЗТСУ, е одобрено изменението на ЗРП на 9-ти микрорайон на гр. В., в който е и имота на жалбоподателя. При тази липса и с оглед броя жители на гр. В., съдът е предположил, че заповедта попада в приложното поле на чл.75, ал.1, т.2, б."а" от с. закон, даващ право на кмета на общината да одобрява такива частични изменения на ЗРП, при наличие на одобрен цялостен подробен план, какъвто в случая има одобрен.
Спорен по делото е въпроса, доколко в тази хипотеза на изменение на плана е приложима и разпоредбата на чл.79, ал.1 от ППЗТСУ отм. ред.Д.в. бр.37/1978 г./, изискваща при такива частични изменения на подробни планове да се даде съгласие и от органите на Министреството на териториалното развитие и строителството /МТРС/, каквото в случая е установено, че липсва и как тази липса от фактическсия състав на производството по одобряване на плана се отразява на валидността му.
Настоящата инстанция споделя правните изводи на съда, че разпоредбата на чл.79, ал.1 от ППЗТСУ /в ред.Д.в. бр.37/1978 г./ е приложима в случая. Същата не отменя приложението на чл.75 от ППЗТСУ, досежно правомощията на кмета да одобрява частични изменения на ЗРП, а е във връзка с нея, доколкото са налице предпоставките за приложението й. Тези предпоставки се свеждат до наличие на ЧИ на ЗРП, каквото е налице в случая, с което се променя характера и начина на застрояване по одобрен от Министерството на териториалното развитие и строителството /или Министерството на строителството и селищното устройство в случая/ подробен план, одобрен в случая със Заповед №РД-14-02-636/27.06.1985 г. на Първи зам. министър на МССУ. При наличие на такова ЧИ на ЗРП спрямо одобрен от МССУ предходен план, с който се променя характера и начина на застрояване, разпоредбата на чл.79, ал.1 от ППЗТСУ изисква одобряването по чл.75 от ППЗТСУ да става със съгласието на органите на МТРС, каквото в случая е установено, че липсва.
По делото е установено, че са налице всички условия на правната норма за приложението й, вкл. и изискването за наличие на промяна в начина и характера на застрояване на 9-ти м. район, като част от ж. к."Х. Б.", установено от съдебно-техническата експертиза.
При тези данни органът одобряващ това ЧИ на ЗРП е бил длъжен да се съобрази със законовите изисквания на чл.79, ал.1 от ППЗТСУ отм. и да одобри плана при наличие на съгласие от МТРС.Липсата му означава, че не е настъпил елемент от фактическия състав за издаване на заповедта. При тази липса законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена при особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на формата, водещи до нищожност на акта, в частта, която се обжалва.
Като е обявил тази нищожност съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2185/20.09.2012 г. постановено по адм. дело №2366/2012 г. по описа на Административен съд-Варна, второ отделение, ХІІІ-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Д. Р. Е.К.