Образувно е по касационна жалба от А. Т. М., от гр. Б., чрез пълномощника му – адв.. К., против Решение №1152/19.08.2011 г. по адм. дело №2369/2010 г. на Административен съд-Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК.

Ответникът – началника на Митница-Бургас, редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на А. Т. М. против Решение №6600-998-Д/23.09.2010 г. на началника на Митница-Бургас, потвърдено с Решение №996/03.11.2010 г. на зам. директора на Агенция „Митници”, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразен акт, постановен от компетентен орган, при спазване на формата и на административно-производстваните правила, в съотвествие с материалния закон и целта му. От анализа на доказателствата, съдът е установил, че с оспорения акт на Митница-Бургас по отношение на жалбоподателя са определени за плащане митнически и публични държавни вземания, както следва: мито, в размер на 619.11 лева и ДДС за доплащане, в размер на 123.82 лв., или общо сумата от 742.93 лв. ведно с лихви от датата на възникване на задължението до момента на окончателното му заплащане, във връзка с реализиран внос на употребяван пътнически автомобил м.”Мерцедес” модел „МL 230, по ЕАД №08ВG 001000Н0004776/31.01.2008 г. Определените за внасяне задължения към държавата са в резултат на извършена последваща проверка, за валидност на представен от вносителя евросертификат за движение ЕUR.1 №Р 0586283/17.01.2008 г. за удостоверяване на произход на автомобила от страна от ЕАСТ, заверен от швейцарските митнически власти, въз основа на който Митница-Бургас е приложила преференциална тарифна ставка 0%, на основание чл.26, ал.2 от ЗМ, във вр. с митническа тарифа и чл.16 от приетия, въз връзка със Споразумение за свободна търговия между РБългария и страните от ЕАСТ, Протокол Б. При тази проверка за достоверност на представения сертификат за произход, от швейцарските митнически органи бил получен документ, че износителят на внесената стока по процесния ЕАД не е доказал произхода й. Съдът е приел, че с този документ от швейцарските митнически власти, е опровергана валидността на представения от вносителя евросертификат за движение и произход на стоката, тъй като се явява официален свидетелстващ документ, въз основа на който органът законосъобразно е отменил приложението на преференциалната тарифна ставка с дължими митнически и публични задължения по този внос, в общ размер на 742.93 лева. Решението е правилно.

Въз основа на установените правно-релевантни факти, съдът е приложил правилно материалния закон. По спорния по делото въпрос относно валидността и достоверността на представения от касатора евросертификат за движение и произход на внесената стока ЕUR.1 №Р 0586283/17.01.2008 г. от страна от ЕАСТ, с оглед приложението или не на преференциална тарифна ставка 0%, предвид сключеното между РБ и и страните от ЕАСТ споразумение за свободна търговия и приетия към него Протокол Б, по делото е установено, че същия сертификат не е редовно издадено доказателство за произход на внесената стока от страни на ЕАСТ.Настоящата инстанция споделя правните изводи на решаващия съд, въз основа на данните съдържащи се в получения от Митница-Бургас документ от швейцарските митнически власти, чрез извършената последваща проверка на този евросертификат, по реда на чл.33 от Протокол 3 към споразумението между ЕС и К. Ш. Същият обективира официална информация, въз основа на извършена последваща проверка за произход на стоката от оправомощените за това митнически органи на Швейцария, поради което правилно е кредитиран, както от Митница-Бургас, така и от съда. Невъзможността на тези органи да установят произхода на изнесената за България стока, кореспондира и с установените от органа данни за друг произход на стоката, от страна извън ЕАСТ Поради това изводите на съда за законосъобразност на определените с оспореното решение митнически и други държавни вземания и за неприложимост на преференциалната тарифна ставка по този внос, се явяват правилни.

Правилни са и другите изводи на съда, че договора за покупко-продажба на процесния автомобил и писмото-уверение от износителя Абделуаид, не са такива доказателства, които опровергават материалната доказателствена сила на официалния документ, изпратен от митницата на Швейцария.

Поради това и оплакванията в касационната жалба, свързани с тези доказателства, се явяват неоснователни.

Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви. Видно от обстоятелствената част на обжалваното решение, същото съдържа решаващи мотиви, съответстващи на постановения диспозитив. Поради това не е налице твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1152/19.08.2011 г. постановено по адм. дело №2369/2010 г. по описа на Административен съд-Бургас. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. К./п/ Б. Ц. Е.К.