Производството е образувано по две касационни жалби на „ГЕТ” ЕООД – със седалище в Свиленград и на митница „Свиленград” и РМД – Пловдив, подадена чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт В. С., против решение № 799/18.07.2008 г. на Административен съд – Пловдив, VІІІ състав, постановено по адм. д. № 644 по описа за 2007 г. на този съд.
Дружеството обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ППСПДВ № 1/26.02.2007 г. на началника на митница „Свиленград”, потвърдено с решение № 1 - 4414 – 0095/21.04.2007 г. на директора на РМД – Пловдив, в частта с която „ГЕТ” ЕООД – със седалище в Свиленград е задължено да заплати сумата в размер на 19 723 лв., представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.04.2005 година. От съдържанието на касационната жалба и от писмените бележки на адв. Т. Р. могат да се извлекат отменителни основания, регламентирани в чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), представляващи неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Същественото нарушение на съдопроизводствени правила се изразява в необсъждане твърдения на дружеството за несъответствия в ППСПДВ и в решението на РМД, липсата на съдебни мотиви по направени доводи за незаконосъобразност на акта и ангажираните във връзка с това доказателства. Неправилно административният съд приел в обжалваното решение, че е спазена нормата на чл.227 ППЗМ, съдът изтълкувал неточно заключенията по едночленната и по тричленната експертизи. В тежест на митническата администрация било да представи доказателства за изясняване на използваната методиката за определяне на дължимия ДДС. В решението на съда не е отговорено на въпроса кой от двата товарни списъка под №5 е верен, а това обстоятелство е от съществено значение за резултата по делото. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в оспорената част и отмяна на ППСПДВ. Пълномощникът на дружеството е оспорил другата касационна жалба.
Началникът на митница „Свиленград” и директорът на РМД – Пловдив обжалват решението на Административен съд – Пловдив в частта, отменяща ППСПДВ и потвърждаващото го решение на директора на РМД – Пловдив в частта, с която „ГЕТ” ЕООД – със седалище в Свиленград е задължено да заплати сумата от 17 131 лева, представляваща мито, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.04.05 г. и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 125 лева. Главен юрисконсулт Стамова счита, че първоинстанционното решение в оспорената част е постановено в нарушение на материалния закон – касационното основание по чл.209, т.3, предложение първо АПК. В касационната жалба се твърди, че самото отклонение на стоките е обстоятелство, свързано от закона с възникването на митническо задължение съгласно чл.199, ал.1, т.5 от ЗМ. Това отклонение е действие, целящо незаплащане на предвидените митни сборове, тоест налице е недобросъвестно действие по смисъла на чл.201, ал.3 от ЗМ. Началникът на митница „Свиленград” и директорът на РМД – Пловдив претендират отмяна на решението на административния съд и отхвърляне съответната част на жалбата, подадена от „ГЕТ” ЕООД.
Заинтересуваната страна – директорът на дирекция „ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по жалбите.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, състав на І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:
Касационните жалби са предявени от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата на началника на митница „Свиленград” и на директора на РМД – Пловдив е неоснователна, а жалбата на „ГЕТ” ЕООД е основателна.
В производството по адм. д. № 644/07 г. административният съд е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на ППСПДВ № 1/26.02.07 г., издадено от началника на митница „Свиленград”, потвърдено с решение № 1 - 4414 – 0095/21.04.2007 г. на директора на РМД – Пловдив. С постановлението „ГЕТ” ЕООД е задължено да заплати сумата общо в размер на 36 848 лв., представляваща мито в размер на 17 131 лв. и ДДС в размер на 19 723 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2005 година. Съдът е установил от фактическа страна, че на 31.03.2005 г. на територията на РБ, МП „К. А.” е била въведена стока с получател „А.И.С.” ЕООД – със седалище в гр. П., превозвана с товарен автомобил с рег. № РВ 2840 АМ. Извършени са процедури, свързани с режима „транзит”, като за целта е представен ЕАД, регистриран под № 3103/Т – 60124/31.03.2005 година. Неразделна част от административния документ са 5 броя товарни списъци с №1, №2, №3, №4, №5. За отговорно по транзита лице е посочено „ГЕТ” ЕООД, получаващо митническо учреждение е митница „Пловдив”, а крайния срок за доставка на стоките е бил 01.04.2005 година. В ЕАД е отразено, че стоката ведно със съпътстващите я документи са представени в митница „Пловдив” на цитираната дата. В резултат от проверката е направено отбелязване „съответства”, след което ЕАД е върнат на отправното митническо учреждение. При последваща проверка на транзитната операция е констатирано съществуването на два варианта на списък с № 5/31.03.05 г., в които има различия относно броя на стоките, описани с поредни номера 121 (блузи – тениски), 123 (панталони деним), 45 (естествена кожа), 131 (поли плат деним), 133 (панталони плат), 135 (яке плат деним), 138 (плат синтетика), 140 (сандали, обувки, чехли, естествена кожа), 141 (детски дрехи). Митническите органи са приели на основание чл. 199, ал.1, т.5 във вр. с ал.3, т.3 от ЗМ, че за тези стоки е възникнало вносно митническо задължение на 04.04.2005 година. Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1, т.3, б. „в” от ЗМ за длъжник е определено „ГЕТ” ЕООД, в качеството му на лице, отговорно за транзита. Началникът на митница „Свиленград” е изпратил уведомления до Е. Л. (шофьор на превозното средство с което е осъществен вноса), „А.И.С.” ЕООД (получател на стоката), „ГЕТ” ЕООД (отговорно за транзита). Адресатите са поканени да заплатят доброволно установените митнически задължения. В следствие неплащането им е издадено процесното ППСПДВ. При така възприетата фактическа обстановка административният съд е формулирал правни изводи за следното: Дружеството – жалбоподател е уведомено на 25.01.2007 г., тоест преди изтичане на 3 – годишния срок по чл.227 ППЗМ. Според чл.4 от Решение № 1/95 г. на Съвета за асоциране ЕС – Турция от 22.12.1995 г. относно установяване на заключителната фаза на митническия съюз, от датата на влизане в сила на решението между общността и Турция се премахват вносните, износните мита, както и таксите с ефект, разнозначен на мито. Следователно стоки с произход от Турция имат право да се ползват от преференциален митнически режим при положение, че за тях е представен сертификат за движение EUR 1. По делото е приет и не е оспорен сертификат с № В0994448, издаден на 31.03.2005 г. в Турция за стоки по отношение на които са издадени три броя фактури. Представена е и международна товарителница. Съдът е изслушал заключения по едночленна експертиза и по тричленна експертиза, които са кредитирани. Въз основа на описаните доказателства е направен извод, че процесните стоки са с преференциален произход и за тях не се дължи мито, поради което ППСПДВ е отменено в тази негова част. За да отхвърли жалбата срещу ППСПДВ в частта относно дължимия ДДС съдът се е позовал на нормата на чл.12, ал.2 от ЗДДС (отм., но в приложимата за периода редакция). Според административния съд в тази част постановлението е законосъобразно, защото митническата стойност на девет стоки от некоригирания вариант на товарен списък № 5 е определена на основание чл.36 от ЗМ, , а само тази на „детските дрехи” – позиция 141 е определена по реда на чл.35 от ЗМ. Заключенията по двете експертизи в частта в която е посочено че размерът на ДДС следва да бъде по – малък от определения в постановлението, не са кредитирани тъй като дружеството не представило доказателства за размера на транспортните разходи във връзка с коригиране на договорената стойност.
Обжалваното решение е частично неправилно поради следните съображения: По касационната жалба на „ГЕТ” ЕООД:
Първото оплакване на касатора за наличието на съществени разминавания в ППСПДВ и в решението на директора на РМД, които са повлияли върху правото на защита на [Фирма 1], е неоснователно. Това е така, защото сочените от пълномощника на дружеството неточности не са ограничили това право след като дужеството е направило своите доказателствени искания и те са уважени от административния съд. Видно е също така, че в съдебното заседание, проведено на 16.04.2008 г. адв. Т. Р. е заявил, че няма други искания. Основателно е обаче оплакването на касатора за неизясняване в оспореното решение на основния спорен въпрос - кой от двата варианта на товарен списък с № 5 е верен – този в който са направени корекции или този с по – големия брой описани стоки. Както е посочено в касационната жалба отговорът на въпроса предопределя резултата по делото, тъй като ако се приеме, че е верен коригирания вариант на списъка, то тогава няма отклонение на стоките, в следствие на което не се дължат нито мито, нито ДДС в размера, определен в оспореното постановление. Настоящият касационен състав след съвкупен анализ на събраните доказателства счита, че верен е коригирания вариант на списъка, следователно не е извършено отклонение на стоки от режима "тарнзит". Поради това процесния ЕАД следва да бъде обсъден въз основата на данните от варианта на списък №5, в който е посочен по – малък брой на внесените стоки. В подкрепа на този извод са следните аргументи:
1. Коригираният вариант на товарния списък също е подписан и подпечатан от митнически служители.
2. Извършена е щателна митническа проверка, приключила с протокол в който е записано, че е свалена пломба с ненарушена цялост и са проверени стоките. Установено е още, че броят на колетите отговаря на декларираните, като стоките съответстват по вид, количество и описание.
3. В клетки № 31 на приложените митнически декларации са описани видовете стоки и броя на колетите, а в клетки № 35 и 38 са описани брутното и нетното тегло. Корекция в теглото на стоките не е направена в декларациите и във варианта на списък № 5, описващ по - малък брой стоки. Тяхното тегло логически съответства на по – малката им бройка.
4. Количествата на стоките, посочени в турските фактури кореспондират на количествата от коригирания товарен списък.
5. Събрани са гласни доказателства, също подкрепящи извода за нанесени корекции от митнически служители в товарния списък, макар това да е извършено не по установения ред. С. Г. описва начина за извършване на документалния и на фактическия контрол. Ако има корекция тя се прави на издадената в Турция фактурата. Касационната инстанция констатира, че по конкретния казус във фактурите от Турция не е възникнала необходимост от корекция, респективно тази необходимост е била налице относно товарния списък. По този начин списъкът е приведедн в съответствие с данните от фактурите, издадени в Турция. Свидетелят е обяснил, че за всяка корекция се полага самостоятелен печат, (какъвто е положен и в коригирания вариант на товарен списък № 5). Освен това, според Георгиев при документалния контрол решаващо е записаното във фактурата за придобиване на стоката, тоест митническият орган следи именно дали между придобивната фактура и товарния списък има несъответствие. С. А. пък е разяснил на съда, че при разлика между броя на стоките и килограмите им се прави щателна проверка. Настоящият касационен състав кредитира показанията на Атанасов, защото те се подкрепят от данните, описани в приложеното по делото НП № 682/05/03.05.2006 г. на началника на митница „Пловдив” (л.82). На стр.1, абз.6 от наказателното постановление е отбелязано, че на 01.04.2005 г. е извършена митническа проверка на стоките, като е свалена една плобма в цялост, ненарушена, и са проверени стоките. За осъществената ЩМП е съставен протокол № 590/01.04.2005 година. При проверката е установено, че броя на колетите отговаря на декларираните, като стоките съответстват по вид, количество и описание. Протоколът от ЩМП не е приложен по делото, (въпреки задължението на административния орган да представи в цялост окомплектованата преписка). Доколкото обаче обсъжданата част от неговото съдържание е възпроизведена в друг акт на митнически орган, то следва да се приеме за установено, че констатациите от митническата проверка са такива, каквито са описани в наказателното постановление. В констативно – съобразителната част на заключението на вещото лице Мумджиев също е посочено, че в единия вариант на товарен списък № 5 очевидно е допусната грешка, като след някои от числата, отбелязващи броя на артикулите са добавени нули. Вещото лице счита, че в другия вариант на списък №5 стоките са отбелязани в реалния им брой, който логично отговаря на записаното брутно тегло. Разпитан е като свидетел Г. В., митнически служител в митница „Свиленград”. Според него се прави проверка за съответствие между бройка и тегло, измервано с точност до килограм. Свидетелят е категоричен, че редовния товарен списък трябва да бъде подписан, както и че общото тегло трябва да е равно на отделните килограми на стоките. Въз основа на гореизложеното се налага изводът, че щом коригирания вариант на товарен списък №5 е подписан от митнически служител и щом количеството стоки съответства на отбелязаното им тегло, то списъкът е редовен и установява реалното количество стоки по процесния ЕАД. При тези мотиви липсва отклонение на стоки и жалбата на „ГЕТ” ЕООД като основателна следва да се уважи.
По жалбата на началника на митница „Свиленград” и директора на РМД – Пловдив:
В нея не се оспорва съществуването на сертификат за движение EURO 1, който обуславя принципно преференциален произход на стоките. Твърдението от касационната жалба, е че митото се дължи поради отклонение на част от стоките, което представлява недобросъвестно действие в хипотезата на чл.201, ал.3 от ЗМ. Настоящият касационнен състав изложи по – горе мотиви защо приема, че в случая не е допуснато отклонение по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМ. Посочените мотиви са относими и по отношение неоснователността на касационната жалба, подадена от началника на митница „Свиленград” и от директора на РМД - Пловдив.
Налице са касационни основания по чл.209, т.3, предложения първо и трето АПК и решението на Административен съд – Пловдив трябва да бъде отменено само в частта, отхвърляща жалбата на „ГЕТ” ЕООД, след което да се отмени съответната част на ППСПДВ. В останалата част първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.221, ал.2, чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на І А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 799/18.07.2008 г. на Административен съд - Пловдив, VІІІ състав, постановено по адм. д. № 644 по описа за 2007 г. на този съд, в частта
отхвърляща жалбата на „ГЕТ” ЕООД – със седалище в Свиленград против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 1/26.02.2007 г., издадено от началника на митница „Свиленград”, потвърдено с решение № 1 – 4414 – 0095/21.04.2007 г. на директора на РМД – Пловдив, в частта
с която дружеството е задължено да заплати сумата в размер на 19 723 лв., представляваща ДДС, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2005 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ
, като незаконосъобразно постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 1/26.02.2007 г., издадено от началника на митница „Свиленград”, потвърдено с решение № 1 – 4414 – 0095/21.04.2007 г. на директора на РМД – Пловдив,
в частта
с която дружеството е задължено да заплати сумата в размер на 19 723 лв., представляваща ДДС, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2005 година.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ П. Г.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Й. К.в/п/ М. М.
М.М.