Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ ”Деси – С. С.” със седалище в гр. В., против решение № 56/ 27. 05. 2010 г. по адм. дело № 326/2009 г. по описа на Административен съд Видин.
В касационната жалба и допълнително представената писмена защита са развити доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост на обжалвания съдебен акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационния жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед № 215/05. 08. 2008 г. на кмета на община Д. за извършване на разпределение на масиви за ползване на земеделска земя в землището на с. В., община Д. за стопанската 2008/2009 г.
По делото е постъпила и частна жалба от ЕТ”Деси – С. С.” - гр. В., против определение от 08. 06. 2010 г. по адм. дело №3 26/2009 г. на Административен съд Видин, с което е оставена без уважение молбата й за отмяна на наложената й глоба по реда на чл. 91, ал. 2 от ГПК. В частната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.
Ответникът - кметът на О. Д. в писмено възражение от 26. 07. 2010 г. и писмена си защита от 05. 04. 2011 г. оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Видинския административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против Заповед № 215/05. 08. 2008г. на кмета на община Д., за разпределение на масивите за ползване на земеделска земя в землището на с. В., община Д. за стопанската 2008/2009г., издадена на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. С Решение № 14437/30. 11. 2009г. на ВАС е отменено първоначално постановеното решение на АС Видин и делото е върнато на същия съд с указания за уточняване на предмета на жалбата от жалбоподателя и установяване на правен интерес от оспорването, както и за установяване на фактическите обстоятелства по делото в съответствие с дадени по-горе указания, включително допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза за установяване на спорните въпроси относно разпределението на ползването на земеделските земи съобразно правата на ползвателите.
След връщането с обжалваното решение Видинския административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на предвидената в чл. 37в от ЗСПЗЗ и чл. 69 и сл. от ППЗСПЗЗ процедура. Установено е, че в съответствие с разпоредбите на чл. 69, ал.3 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ сроковете, в които е следвало да бъдат декларирани количеството и основанието за ползване на земеделска земя за стопанската 2008/ 2009г., не са спазени. Приел е още, че въпросните срокове не са преклузивни а инструктивни и неспазването им не би могло да доведе до последица неизвършването разпределение ползването на земеделските земи съобразно правата на ползвателите. Въз основа на доказателствата по делото е прието, че процедурата е започнала по – късно, като съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ във връзка с разпределение на ползването на земеделските земи на жалбоподателите, както и на другите страни са предоставени равни възможности за участие в процедурата. Установено е по делото, че те са били надлежно уведомявани за всяко извършено действие от Комисията, както и че представител на жалбоподателите е участвал при всички проведени заседания на същата във връзка с опитите за сключване на споразумение за ползване на земеделските земи. Въз основа на събраните доказателства административният съд е стигнал до извода, че при отреждането на масивите за ползване от отделните ползватели, е съобразено обстоятелството, че жалбоподателите са с най – голям дял арендована/наета земя в по-голямата част от предоставените им за ползване земеделски земи а на местата, където те не са с най-голям дял са им отредени такива масиви, където имотите са окрупнени. Съобразени са във възможно в най –голяма степен интересите както на жалбоподателите като ползватели с най – голям дял, така и интересите на ползвателите с по-малки дялове. По тези съображения съдът е приел жалбата за неоснователна.
По отношение на жалбата, касаеща масиви с № 1 , 2 , 3 , 5 и 44, за които вещото лице е посочило, че същите не се работят от арендатори и не са отдавани под наем и не са включени в разпределението. За тези масиви съдът е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване и по отношение на тях е приел жалбата за недопустима е я оставил без разглеждане.
Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания.
В касационната си жалба жалбоподателят поддържа изцяло твърденията си направени пред първоинстанционния съд като счита, че същите неправилно са приети за неоснователни.
Въз основа на събраните доказателства съдът е изяснил относимите за спора факти и обстоятелства, съобразно дадените с Решение № 14437/30. 11. 2009 г. по адм. дело № 5641/2009 год. на ВАС указания. Правилно е приел, че оспорваната заповед на Кмета на О. Д. е съобразена с проекта на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и изготвения доклад и е съобразена с изискванията на текста, в действащата към издаването на акта редакция обн. ДВ, бр.13/2007 год. Преди изготвяне на проекта за разпределение на ползването на земите, комисията е провела няколко срещи със собствениците на земеделски земи и ползвателите, като между тях не е постигнато споразумение. Установено е, че всички заинтересовани лица са били надлежно уведомявани за всяко извършено действие от Комисията, както и че представител на жалбоподателите е участвал при всички проведени заседания на същата във връзка с опитите за сключване на споразумение за ползване на земеделските земи. Разпределението и докладът са максимално съобразени с интересите както на жалбоподателя, като ползвател с най-голям дял, така и интересите на ползвателите с по-малки дялове. Докладът е изпратен на Кмета, който на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ е издал заповедта, като с нея не са накърнени интересите на арендаторите, както правилно е приел административния съд.
Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при издаването на заповедта, а именно неспазване на сроковете по процедурата. От данните по делото е видно, че неспазването им се дължи на непостигнатото съгласие между страните, за което има вина и самия жалбоподател. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че същите не са преклузивни и неспазването им не би могло да доведе до последица неизвършването на такова разпределение. С предвиждането на тези срокове се цели постигане на бързина при разпределянето на ползването на земеделската земя, което пък е свързано с последващото разпределение и изплащане на дължимите държавни субсидии.
Неоснователно е и твърдението на касатора за нарушение на административно-процесуалните правила а именно, че при подписването на споразумението същият не взел участие. Видно от приложените към делото покани и известия за доставяне, всички заинтересовани лица, в това число и жалбоподателят, са били уведомени за всяко извършено действие от Комисията във връзка с опитите за сключване на споразумение за ползване на земеделските земи.
По така изложените съображения Върховния административен съд намира касационната жалба за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена а оспореното решение като правилно и обосновано оставено в сила.
По отношение на частната жалба Върховния административен съд намира, че е подадена в законоустановения срок и е допустима, но по същество също е неоснователна.
От данните по делото е видно, че с молба от 25. 01. 2010 г. жалбоподателят е поискал от съда да назначи допълнителна СТЕ, като е поискал за внасянето на депозита за вещото лице да бъде нарочно уведомен. Назначаването на такава е едно и от указаният на ВАС дадени с Решение № 14437/30. 11. 2009 г. по адм. дело № 5641/2009 г. Въпреки изпратеното уведомление за начисленият депозит частния жалбоподател не го е внесъл и е станал причина делото да бъде отлагано на два пъти - в съдебни заседания на 23. 02. 2010 г. и на 23. 03. 2010 г. Заключението си вещото лице е изготвило и делото е разгледано на 27. 04. 2010 г. едва след като депозитът е бил изплатен от бюджета на съда. При тези обстоятелства правилно съдът е приел, че с поведението си жалбоподателят не е изпълнил разпореждането на съда, по смисъла на чл.89, т.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и му е наложил глобата от 200 лева. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че след като депозитът не е бил внесен, съдът е могъл да отмени определението си за назначаване на експертизата. Както е видно от решението на ВАС, това е невъзможно след като такива са били указанията му, които в съответствие с разпоредбата на чл.224 от АПК са задължителни за него.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 56/ 27. 05. 2010 г., постановено по адм. дело № 326/2009 г. по описа на Административен съд Видин. ОСТАВЯ В СИЛА
определение от 08. 06. 2010 г. по адм. дело №326/2009 г. на Административен съд Видин. Решението е окончателно . Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Б. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. К./п/ К. Х.
Б.М.