Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на О. В. срещу решение № 1567 от 27.06.2011г., постановено от Административен съд Варна, ХХХІ състав по адм. д.№ 4117/2010г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответниците по касационната жалба Б. Й. Д. и Т. Д. С., с представено по делото писмено становище, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустима за разглеждане жалба, поради което предлага решението да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

При служебната проверка за допустимост на обжалваното съдебно решение, предвидена с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, настоящият състав счита, че обжалваното решение е постановено по недопустима за разглеждане жалба, поради което следва да бъде обезсилено.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. Й. Д. и Т. Д. С. срещу заповед № 3543 от 09.11.2010г., поправена със заповед № 3818 от 03.12.2010г., на кмета на община В., с която одобрено решение по т.2 от протокол № 2 от 08.10.2010г. на комисия по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроена и незастроена част от имот ПИ № 10135.2573.68, попадащ в стар имот пл.№ 108 по ПКП на КК „Чайка”, гр. В..

Съдът е отменил оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. За да стигне до този извод, съдът е приел, че заповедта е...