Образувано е по касационната жалба на В. Р. Д. от гр. С., подадена чрез процесуалния й представител адвокат М. С., против решение № 575/02.07.2007 г. по адм. дело № 1457/2008 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 31-ви състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-220/14.09.2006 г. на областен управител на област С., за изземване на недвижим имот - частна държавна собственост. Изложени са съображения, че решението противоречи на приложимия материален закон, тъй като съставът на административния съд не е съобразил липсата на данни имотът да е предоставен за управление на МВР, /чийто министър е претендирал издаването на заповед при условията на чл. 80 ЗДС/, както и за валидното прекратяване на наемния договор с едномесечно писмено предизвестие, при условията на чл. 238 ЗЗД. Поради това, жалбоподателката моли настоящата инстанция да отмени решението и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответната страна - областен управител на област С. не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нейната неоснователност.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на В. Р. Д. срещу заповед № РД-15-220/14.09.2006 г. на областен управител на област С., с която е наредено изземването на недвижим имот - частна държавна собственост /съставен АДС № 6633/368/16.05.1966 г./, а именно апартамент № 28 /стар № 10/, находящ се в гр. С., ж. к. "Х. Д." бл. 21, вх. Б, ет. 4. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата, като неоснователна. При това обосновано и правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. В тази връзка са съобразени всички релевантни обстоятелства, установени по приложените по делото доказателства, че жилището е държавна собственост, към момента на постановяване на заповедта се държи без правно основание от жалбоподателката, след като безсрочното й наемно правоотношение е прекратено с едномесечно предизвестие по реда на чл. 238 ЗЗД, /редовно връчено на 21.03.2006 г. при отказ, видно от протокол от същата дата, приподписан от двама свидетели/ приложим на основание чл. 24 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и е направен съответен извод, че актът е издаден при наличието на всички фактически предпоставки по чл. 80, ал. 1 ЗДС. Според последната разпоредба /в приложимата й редакция по ДВ бр. 32/2005 г./, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, ползва се не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител по мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Тълкуването й налага извод, че мотивирано искане на съответен министър или ръководител на ведомство следва да е налице в случаите, в които държавен жилищен имот е предоставен за управление на министерство или ведомство. В случая, такова искане е обективирано в приложеното по делото писмо изх. № І - 8513/25.05.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Това обстоятелство, наред с отбелязването в съставения за имота акт за държавна собственост, че жилището е предоставено на министерството на вътрешните работи, констатирано от административният съд, обуславят направеният от последния извод за законосъобразността на оспорения акт.

Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, следва да се отбележи обстоятелството, че договор рег. № ДС455/05.02.2003 г. за наем на ведомствено жилище по чл. 29 ППЗДС, въз основа на който В. Д. твърди, че има правно основание да държи имота, е сключен между нея и Дирекция "МТОСО" при Министерство на вътрешните работи. Неоснователни са и наведените от касатора доводи за липсата на основание за прекратяване с едномесечно предизвестие при условията на чл. 238 ЗЗД на същия договор, доколкото в неговия чл. 7, ал. 2 изрично е уговорено, че горепосоченият ред е приложим включително в случаите на системно неплащане в срок на наемна цена или припадащи се консумативни разноски от наемателя, както и ако жилището е наето от лице, което не работи в съответното ведомство.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че съдебното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 575/02.07.2007 г. по адм. дело № 1457/2008 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 31-ви състав . Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. К.Х.