ЗЗД ПРАВАТА НА НАСЛЕДНИЦИ ПО ЗАКОН ПРИ ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

Министърът на правосъдието на основание чл. 17 ЗУС е сезирал Върховния съд, Общо събрание на гражданската колегия, да издаде тълкувателно решение по следния въпрос, който на практика поражда съмнение и не се решава еднакво от съдилищата: при отказ от наследство какво става с частта на отказалия се, когато другите наследници са приели наследството, но един от тях е прехвърлил вече наследственото си право по реда на чл. 212 от Закона за задълженията и договорите.

Наследникът може да продаде своята наследствена част изцяло, без да посочи предметите на наследството. В този случай той обезпечава само своето качество на наследник. Продажбата обхваща всички права и задължения по наследството като съвкупност. Върху купувача по силата на продажбата преминават всички имуществени права и задължения във връзка с прехвърлената част от наследството спрямо другите наследници и спрямо третите лица. Разбира се, за действителността на договора за продажба на наследство трябва той да бъде извършен писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално засвидетелствани, а когато в наследството има недвижими имоти, договорът следва да бъде вписан, за да може да се противопостави на трети лица (чл. 212 ЗЗД). Прехвърлянето обаче обхваща само тия права и задължения, които наследникът е имал в качеството си на наследник по времеоткриването на наследство.

Наследникът обаче може да придобие впоследствие и особено след прехвърлянето на наследството и други права, които произтичат от отказа от наследство на някой друг наследник и др. Тези права, породени за наследника-продавач след сключването на договора за продажбата и които се основават върху личните и семейни отношения на наследниците, не може да се счете, че са включени в договора за продажбата на наследството - купувачът на наследството наистина купува една съвкупност от имуществени права и задължения, които не са конкретно определени, но размерът на наследствената...