"Булфила" ЕООД - гр. С., Е. Й. Ш., Й. С. К. и Н. Б. Ч., всички от гр. С., действащи чрез процесуалния си представител адв. В. Г. против решение № 9709/07.11.2005 г. по адм. д. № 6834/2003 г. на тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, в "в" ГПК. Претендират от съда отмяната му .

Ответникът по жалбата -Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ счита жалбата за неоснователна.

Заинтересованите страни "Български пощи" ЕАД, гр. С., В. Ц. К. и С. В. Х. намират жалбата за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 39 ЗВАС с оглед посоченото основание за отмяна, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу

решение № 110/26. 06. 2003 год. по преписка № 159/ 2002 год. на КЗК, с което са оставени без уважение молбите им срещу "Български пощи" ЕАД, В. Ц. К. и С. В. Х., всички от гр. С. за извършени нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за защита на конкуренцията. За да отхвърли жалбата, съдът е развил следните доводи: Решението е издадено от компетентен орган и в законен състав; спазени са административнопроизводствените правила при разглеждането на спора пред комисията и решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Пред административния орган -КЗК - касаторите са въвели редица твърдения за извършени нарушения на монополното положение на "Български пощи" ЕАД, гр. С. и на посочените физически лица, едно от които е, че юридическото лице продава пощенски марки в употреба в чужбина над номиналната стойност. Пред първоинстанционния съд касаторът е поддържал това свое твърдение, а именно, че износът на пощенски марки в употреба в чужбина се извършва /вероятно/ на цена, различна от номиналната. В касационната жалба се оспорва възприетото с обжалваното решение разбиране, че пощенската марка в употреба не е стока като неправилно и немотивирано. Според доводите в касационната жалба пощенската марка в употреба с посочената върху нея номинална стойност е вещ. В цял свят, според касаторите, пощенската марка е обект на колекционерски интерес, чиято степен определя пазарната й стойност. Износът на пощенски марки в чужбина създава недостиг на българския пазар, което е злоупотреба с монополно положение.

Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна при следните съображения:

Решаващият съд е обсъдил всички събрани от административния орган и пред него доказателства и е извършил служебно цялостна проверка на обжалвания административен акт. В тази насока правилно е определен продуктовият и географски пазар като разпространение на пощенски марки в употреба на територията на Р. Б.. Предназначението на пощенската марка в употреба е знак за платена цена на пощенска услуга. Именно на този пазар, а не на пазара на пощенските марки, "Български пощи" ЕАД гр. С. е монополист. С оглед така установеното монополно положение за релевирания период от време е извършено и цялото проучване на въпроса на наличието или липсата на нарушение на монополното положение. На тази плоскост е установено, че пощенските марки, които са в употреба, са изключени от обхвата на стоките, те не са стока. Само пощенската марка, която не е в употреба, която е изведена от употреба, може да бъде предмет на размяна като стока. Цените на пощенските марки в употреба се регулират от държавата, като "Български пощи" ЕАД е длъжен да ги разпространява до датата на изваждането им от употреба по номиналната им стойност. Монополното положение е на тази основа и само в това отношение може да има злоупотреба с установения монопол. Именно на този пазар по щенската

марка в употреба е средство за заплащане на пощенска услуга и като такова средство е с уреден режим в раздел ІІ, глава VІІ от Закона за пощенските услуги. С Наредба № 3/ 2001 год. на министъра на транспорта и съобщенията са регламентирани условията и реда за издаване, пускане и изваждане от употреба на пощенски марки, пощенски продукти и специални пощенски печати. Поради това неоснователно е твърдението и пред първоинстанционния съд, и пред настоящата инстанция, че след като пощенската марка в употреба има цена, то тя е стока и като такава присъства на продуктовия пазар именно като стока за размяна. По смисъла на цитираната Наредба - пар. 1 от ДР, пощенската марка е илюстрован знак с отпечатана номинална стойност, който се поставя /залепва/ върху пощенски пратки с цел удостоверяване заплащането на цената на пощенските услуги, извършвани от основния пощенски оператор. След като пощенската марка в употреба е стойност на пощенска услуга с фиксирана цена, е изключено същата да бъде стока като предмет на свободно договаряне. Този извод е направен от първоинстанционния съд и се споделя и от настоящата инстанция. След като е длъжен да разпространява пощенските марки от датата на пускането им в употреба до датата на изваждането им по номинална стойност, то монополистът не може да злоупотреби с монополното си положение. Доказателства въпреки усилията и на административния орган и на първостепенния съд, сочещи на продажба на пощенски марки в употреба на стойност под или над номиналната, не са събрани. Пред вид това такава пощенска марка в употреба и според касационната инстанция не е стока на посочения релевантен пазар. Износът на пощенска марка в употреба в чужбина не променя този извод. Предназначението й като цена на пощенска услуга е само на територията на Р. Б.. Пощенски марки в употреба могат да бъдат закупувани и от чуждестранни физически или юридически лица, но не могат да бъдат употребявани като цена на пощенска услуга в чужбина и от чужбина за територията на Р. Б.. Релевантният географски пазар е на територията на страната, продуктовият, на който "Български пощи " ЕАД има монопол, е използването на пощенска марка в употреба като стойност на пощенска услуга. Ето защо износът на пощенски марки в употреба в чужбина е ирелевантно обстоятелство за настоящето производство. Доводът в касационната жалба, че такъв износ води до недостиг на българския пазар, се прави за първи път пред касационната инстанция, което е недопустимо, тъй като по същество е въвеждане извън първоначалната молба на нови, непосочени обстоятелства. Касационната инстанция не може да първи път да установява такива. Този довод, от друга страна, с оглед аргументите за релевантния пазар е неотносим към предмета на спора. Следва да се посочи също, че в евентуалната хипотеза на релевантност на такова обстоятелства за предмета на спора, същото е неоснователно поради липса на каквито и да е доказателства в тази насока. Всъщност твърдението на касаторите в този аспект е, че се засяга колекционерският интерес на българския пазар, което е ирелевантно, тъй като предназначението, както вече се подчерта, на пощенската марка в употреба е не колекционирането й, а използването й като стойност на пощенска услуга. Доказателства за такъв недостиг не са събрани от административния орган и от решаващия съд, въпреки проявената активност за това. Действителният интерес на касаторите е бил неудовлетворяването на техен определен колекционерски интерес за закупуване на конкретно посочени пощенски марки в употреба и впоследствие търговският им интерес за разпространение. Неудовлетворяването на този интерес, както правилно е възприето въз основа на събраните доказателства, е не поради укоримо поведение на пощенския оператор, а по обективни причини и с писма до тях операторът е посочил по какъв ред да се снабдят с исканите от тях количества пощенски марки в употреба. Искането им за снабдяване е направено след заповед на министъра на транспорта и съобщенията за изваждане от употреба на посочените пощенски марки. Ето защо не може да се направи извод за създаване на недостиг на стоки на пазара с цел злоупотреба.

По всички изложени аргументи спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна. Като е приел обжалваното решение на КЗК за валиден и законосъобразен административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 9709/07.11.2005 г. по адм. д. № 6834/2003 г. на тричленен състав на Върховния административен съд . Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. И./п/ М. П./п/ Т. Р./п/ В. Г. Т.Р.