Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Сортови семена” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Т., подадена чрез адв. Н. Ф. - АК-Търговище, против решение № 4939/16.07.2013 г. по адм. д. № 8433/2012 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При извършените кръстосани проверки е установено застъпване на заявените за подпомагане БЗС и след изпратено писмо за установените застъпвания, кандидатът с декларация за изясняване на тези площи е представил документи за част от застъпванията. Възразява, че административният орган не е спазил процедурата по чл. 17, ал. 6 и ал. 7 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважената жалбата му. Претендира за присъждане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” – София, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно и обосновано. Съдът е посочил, че процедурата по разрешаване на въпроса с двойно заявените площи е проведена законосъобразно от административния орган. Неговите констатации във връзка с процента недопустими за подпомагане площи са потвърдени от приетата съдебно-техническа експертиза. Административният орган е приложил правилно нормата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 /ЕО/ и е оторизирал сумата за изплащане в съответствие с установения процент на наддеклариране, попадащ в границите от 3 % до 20 %. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Сортови семена” АД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-250-2600/3860/20.07.2012 г. от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-Разплащателна агенция по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 25/050411/57865. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма по чл. 59 от АПК. Фактическите и правни основания за издаването му се съдържат в таблицата, определяща начина на формиране на общата сума за финансово подпомагане. Процедулата по разрешаване на въпроса за двойно заявените площи е проведена законосъобразно. Правомощията на административния орган в случаите на установени застъпвания са резписани в чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като той може само да преценява формалната редовност на документите по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата, но не и тяхната правна стойност. В случая пред административния орган са представени конкуриращи се документи, които сочат на възникнал материалноправен спор за право на ползване на земеделски стопанства. Съгласно чл. 17, ал. 6 от Наредбата при представяне на документи по чл. 2, ал. 2 от Наредбата от двама или повече земедески производители се отказва субсидия на всички. Недопустимите площи и процентът на наддеклариране са изчислени съгласно чл. 56 и чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията.

Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и след подробен анализ на доказателствата по делото е изложил обосновани изводи за неоснователност на подадената жалба.

С общо заявление за подпомагане за 2011 г. с УИН 25/050411/57865 „Сортови семена” АД е поискало: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - 15844.75 лв; по Схемите за национални доплащания на площ /СНДП/-2121.90 лв. и по Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ - 14 763.55 лв. С обжалваното уведомително писмо изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е отказал плащания, както следва: по СЕПП - за 4.34 ха или 6.54 % от допустимата площ; по СНДП - 4.9 ха или 7.44 %; по НР1 - 4.19 ха или 6.86 % /процент на наддеклариране/. Отказът за подпомагане по СЕПП е на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 от ЗПЗП и съответно по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 и 6 от ЗПЗП, а именно - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и за някои площи има застъпване, което не е отстранено. Същите основания, но уредени в Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 ”Плащане на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони”, са посочени и по отношение на отказа за подпомагане по НР1 .

Подробно и мотивирано административният орган е изложил правните и фактически основания за постановения отказ. Не само в приложен табличен вид, но и с факти и обяснения е обосновал липсата на предпоставки за уважаване на искането за подпомагане по отношение на отказаната част. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че индивидуалният административен акт няма формата и съдържанието по чл. 59 от АПК. Спазена е изцяло процедурата по уведомяване на земеделския стопанин и поради това той е имал възможност да защити правата си в хода на административното производство. Резултатите от извършената проверка на място на 01.09.2011 г. са документирани. Изготвеният контролен лист е подписан от представляващия дружеството, който е вписал, че е запознат с резултатите и няма забележки. Видно и от заключението на съдебно-техническата експертиза, от общо 6 заявени парцела, за 4 е установена недопустима за подпомагане площ. За два от тях този порок е установен след измерване на място. За другите два парцела е констатирано застъпване с други земеделски стопани.

Спорно по делото е доколко административният орган правилно е процедирал при констатираното застъпване на парцелите, заявени за подпомагане от различни стопани. Правилни са изводите на административния съд относно приложимия закон. Разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, задължава административния орган да откаже плащане, когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидати. В случая възражението на касационния жалбоподател за прилагане на процедурата по чл. 18 от Наредбата е неоснователно, поради това, че след провеждане на процедурата по чл. 17 от Наредбата не са останали заявени площи, за които не е установено кой е ползвател, а са констатирани 3 БЗС, за които са представени документи за ползване от повече от един кандидат.

Поради тези съображения възражението на касационния жалбоподател е неоснователно. Съдът подробно и обосновано е изследвал фактите по делото съобразно приложимия материален закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4939/16.07.2013 г. по адм. дело № 8433/2012 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 38 състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ С. Б. Ц.Й.