Производството е по реда на чл.237 и сл. АПК.

Образувано е по молба на „М. Л.” със седалище Лондон, чрез пълномощника му Д. М. за отмяна на определение № 12866 от 02.11.2010 г. по адм. дело № 12080/2010 г., и оставеното с него в сила определение № 10060 от 21.07.2010 г. по адм. дело № 5159/2010 г. и двете на Върховния административен съд. Молителят е посочил като правно основание чл. 239 т. 5 АПК.

Ответната страна – Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) не изпраща представител и не взема становище по молбата.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240 ал. 1 АПК и е допустимо процесуално.

По същество е неоснователно поради следните съображения:

С определение № 12866 от 02.11.2010 г. по адм. дело № 12080/2010 г., петчленен състав на ВАС е оставил в сила определение № 10060/21.07.2010 г. по адм. дело 5159/2010 г., с което тричленен състав на Върховния административен съд седмо отделение е отхвърлил жалбата на „М. Л.” срещу решение № 289 от 18.03.2010 г., постановено по преписка КЗК-115/17.02.101 г. на КЗК.

Посоченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 5 от АПК. Тази разпоредба визира три хипотези при наличието, на които решението се отменя - вследствие нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможността да участва по делото, страната не е била редовно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая твърдяната в молбата за отмяна хипотеза, с която съдът е обвързан е, че в конкретния случай тричленният състав се е произнесъл в закрито заседание, но с определението си е решил спора по същество, приемайки, че производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, с което на практика...