Производството е образувано по жалбата на А. Й. А. от гр. Р. против решенията на Висшия съдебен съвет, приети на 8.10. 2008 год. по протокол 39, в частите му по т. 12.1 и т. 12.4, с които е отхвърлено предложението на председателя на Конкурсната комисия, провела конкурса за назначаване на длъжността "съдия" в Окръжен съд - Русе, гражданско отделение, за назначаването й на тази длъжност поради липса на изискуемия се стаж по чл. 164, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и е назначена Г. П. М.. Развиват се съображения за незаконосъобразност на решенията поради нарушение на материалноправните разпоредби. Жалбоподателката твърди, че притежава необходимия по закон минимален стаж за длъжността и навежда доводи за включването на стажа като съдебен кандидат при изчисляването на общия юридически стаж. Иска отмяна на оспорените актове и връщане на преписката на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне.

Н. Г. Ч. оспорва решенията по т. 12. 2 и т. 12. 4 по протокол № 39 от 8.10.2008 год. на Висшия съдебен съвет и жалбата й е присъединена за общо разглеждане и решаване в настоящото производство. За общо разглеждане и произнасяне е присъединена и жалбата на Д. Н. К., която оспорва решенията по т.12. 3 и т. 12.4 от протокол № 39/ 8.10.2008 год. С актовете по т.12.2 и т. 12. 3 са отхвърлени предложенията на председателя на Конкурсната комисия за назначаване на тези кандидати на длъжност "съдия" в Окръжен съд - Русе. Жалбоподателките считат, че имат изискуемия се минимален стаж по чл. 164, ал. 2 от ЗСВ за заемане на тази магистратска длъжност и също развиват съображения за зачитането на стажа им, проведен като съдебни кандидати. Твърдят, че Висшият съдебен съвет е назначил само кандидата Г. М. при наличие на обявени три свободни места. Претендират отмяна на оспорените актове и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът висшият съдебен съвет, чрез пълномощника си, оспорва жалбите като неоснователни по съображения, подробно изложени в писмени бележки.

Заинтересованата страна Г. М. оспорва жалбите като неоснователни по мотиви, подробно развити в приложената писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите от А. А. и Д. К.. счита жалбата на Н. Ч. за основателна, тъй като спрямо нея решението по т.12. 2 е постановено в нарушение императивната разпоредба на чл. 164, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В производството няма спор за факти. През второто полугодие на 2007 г. е обявен конкурс за заемане на свободни длъжности "съдия" в окръжните съдилища в Р. Б.. С решения по протокол № 29 от 21.09.2007 год. жалбоподателките са назначени на длъжност "съдия" в Окръжен съд - Русе. По жалба на Г. М. е образувано адм. д. № 9997/ 2007 год. по описа на Върховния административен съд. С влязлото в сила решение са отменени като незаконосъобразни съответните решения за назначаването на Атанасова, Чокоева и Колева и преписката е върната за ново произнасяне от висшия съдебен съвет. В изпълнение на съдебното решения е внесено ново предложение от председателя на Конкурсната комисия и колективният орган се е произнесъл на свое заседание от 8.10.2008 год., като е приел оспорените в настоящото производство решения.

Решенията по т.12.1, т.12. 2, т.12.3 и т. 12. 4 по протокол № 39/ 8.10.2008 г. на ВСС са взети при действието на новия Закон за съдебната власт (ДВ, бр.64/ 7.08.2007 год.) във връзка с обявен конкурс по реда на отменения Закон за съдебната власт (ДВ, бр.59/ 2004 год.). Оспорените решения са в кръга на упражняваната от ВСС компететност. Приети са в писмена форма, на редовно заседание с участието на повече от половината членове на ВСС, при тайно гласуване съгласно чл. 131 от Конституцията на РБългария, като всяко от тях е взето с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на ВСС.

При действието на новия Закон за съдебната власт за назначаването на съдиите, прокурорите и следователите са приложими изискванията на чл. 162 и чл. 164 от този закон за конкретната длъжност, като назначаването се извършва по поредността на класирането в проведения конкурс - чл. 186, ал.3 от ЗСВ. Съгласно чл. 164, ал. 2 от ЗСВ за съдия в окръжен съд може да бъде назначено лице, което отговаря на условията по чл. 162 и има най-малко 8 години юридически стаж. При сега действащия закон е повишено изискването за професионален стаж за заемане на тази магистратска длъжност в сравнение с предходната регламентация за наличие на най-малко 5 години за същата длъжност, при каквито условия е бил обявен конкурса. Тъй като нормата на чл. 164, ал.2 от ЗСВ е материалноправна, тя е действащата норма към датата на вземане на оспорените решения, поради което Висшият съдебен съвет правилно я е взел предвид като предпоставка за извършване на назначаването, като е съобразил и указанията на съда в отменителното решение, постановено по адм. д. № 9997/ 2007 год. по описа на ВАС. Гласуването на кандидатите следва да се извърши по поредността на класирането, предвид разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗСВ, но само за тези, които са придобили изискуемия се минимален 8-годишен стаж към датата на постановяване на решенията на ВСС - 8.10.2008 год.

По смисъла на чл. 164, ал. 6 от ЗСВ за такъв се счита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност дознател в системата на Министерство на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната. Идентична е и нормата на чл. 127, ал. 5 от отменения Закон за съдебната власт досежно изискванията за признаване на професионален стаж за заемане на магистратски длъжности. Настоящият конкурс е проведен и приключен на 8.10. 2008 г. , при действието на новия Закон за съдебната власт, с внасяне на предложението от председателя на Конкурсната комисия във ВСС за ново произнасяне за назначаване на длъжност "съдия" в Окръжен съд - Русе, гражданско отделение.

Видно от доказателствата по административната преписка и приобщените доказателства по адм. д. № 9997/ 2007 год. на ВАС, А. А. е работила като адвокат в периода 03.07.2001 г. - 05.05.2004 г. От 10. 05. 2004 г. е съдебен изпълнител в Районен съд - Русе и към момента на постановяване на решенията от 8.10.2008 год. тя заема тази длъжност. Следователно тя има общ юридически стаж по смисъла на чл. 164, ал. 6 от ЗСВ от седем години, три месеца и три дни

към 8.10.2008 год. Жалбоподателката е била съдебен кандидат за времето от 31.03.2000 год. - 31.03.2001 г.

К. Д. К. е придобила юридически стаж като адвокат в Русенската адвокатска колегия през периода 10.04.2001 г.- 11.10.2001 г., като юрисконсулт към Главна инспекция по труда за времето от 16.10.2001 г. - 1.12.2002 год.; като юрисконсулт към ДБТ от 1.12.2002 г. до 10.05.2005 г., младши следовател към ОСлС - Русе за периода 30.06.2005 г. - 1.02.2006 год. Встъпила е като младши съдия в Окръжен съд - Русе на 1.02.2006 г. Няма данни за освобождаването й от тази длъжност, поради което към 8.10.2008 год. кандидатът Д. К. има общ юридически стаж седем години и три месеца

, при което също не отговаря на изискването по чл. 164, ал. 2 от ЗСВ. Стажът й като юридически консултант по граждански договор за периода 01.09.2003г - 31.12.2004 г. е по време на работата й като юрисконсулт в ДБТ, поради което не може да се отчита повторно. Не е юридически по смисъла на специалната норма трудовият й стаж като хонорован асистент в Стопанска академия "Д.А. Ц." през зимния семестър на учебната 2000-2001 г., упражняван по времето, когато е била съдебен кандидат (11. 01.2000 гг - 11.01.2001 год.) Изискуемият се юридически стаж за заемане на длъжността не се приравнява с осигурителния стаж, каквито доводи навежда жалбоподателката.

Стажът като съдебен кандидат (стажант-юрист) не може да бъде приравнен на специален стаж, необходим за заемане на длъжност в органите на съдебната власт. Когато набраният стаж е въведен като нормативно изискване във връзка с придобиването на професионална квалификация, той би могъл да се третира като осигурителен или трудов, но не и като стаж на длъжност, за изпълнението на която е необходимо притежаването на същата тази квалификация. Упражняването на дейността на стажант-юриста (съдебния кандидат) е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност съгласно Закона за съдебната власт, при изрично посочени предпоставки за получаване на удостоверение за правоспособност: завършено висше образование по специалността "Право"; стаж като съдебен кандидат (стажант-юрист) с определена в закона продължителност и полагане на изпит. Тези изисквания са заложени и в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" (ред. ДВ, бр. 31/1996 г.). В този смисъл стажът като съдебен кандидат се явява своеобразно продължение на обучението по специалността и не може да се приравнява на специален стаж.

Според горецитираната разпоредба на § 18 от ПЗР на ЗСВ, за трудов стаж се зачита стажът като съдебен кандидат или стажант - юрист, когато той е проведен след полагане на държавни изпити за придобиване на висше образование по специалността "Право", докато с § 11, ал. 1 нормативно се регламентира стажът на арбитрите по отменения Закон за държавния арбитраж. Същият се зачита за съдийски по чл. 164, ал. 1 - 5 от ЗСВ. Липсва законодателно приравняване на стажа на съдебния кандидат със стаж като съдия, прокурор или следовател, изискуем за заемане на магистратска длъжност. Стажът като съдебен кандидат не се включва в изискването на чл. 164, ал. 6 от ЗСВ, тъй като това не е длъжност или професия, а практическа дейност в рамките на полагания курс за обучение по специалността "Право".

Позоваването на разпоредбата на чл. 127 от ЗСВ отм. , касаеща периода 15.11.1998 г. - 3.08.2002 год. противоречи на тълкуването и приложението на правната норма. Този текст не въвежда неотменимо субективно право в полза на лицата, попадащи в хипотезата на отменената правна норма. След отмяната на тази разпоредба и отпадането на стажа като съдебен кандидат при изчисляването на специалния стаж за заемане на длъжност като съдия, прокурор и следовател (ЗСВ, отм. , ред., ДВ, бр. 74/2002 г.), по силата на закона се погасява и възможността за включването му към последния, тъй като са заличени предвидените преди това правни последици, произтичащи от факта на полагане на стаж като съдебен кандидат. Правната норма установява пораждане, видоизменяне, прекратяване или погасяване на юридически факти, произтичащи от нейния диспозитив. В разглеждания случай дейността на съдебния кандидат е обективен факт, чието значение и правни последици са регулирани по определен начин за определен период, впоследствие са преурегулирани с оглед развитието на обществените отношения и волята на законодателя. Аргумент в тази насока се извлича и от разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗСВ. В този случай възникнало и упражнено субективно право е налице, когато магистратите вече са заели длъжностите, на чиито условия са отговаряли, след което тези условия са променени с новата правна уредба. Признаването на стажа като съдебен кандидат за специален не може да се извлича от уредбата на трудовия и осигурителен стаж, който е с различно съдържание и правна регламентация.

Съгласно чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ в конкурса за младши съдии, младши прокурори и младши следователи може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 от този закон, а в конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на общите изисквания по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът. Аналогична е правната уредба и по отменения ЗСВ. В разпоредбата на чл. 162 от ЗСВ и чл. 126, ал. 1 от ЗСВ отм. са въведени чрез изчерпателно изброяване общи изисквания към кандидатите за назначаване на съдийска, прокурорска и следователска длъжност. Същевременно в чл. 127 от ЗСВ отм. , съответно в чл. 164 от сега действащия закон, наред с общите изисквания, включващи и стажа като съдебен кандидат е посочен и размерът на минимално необходимият стаж по смисъла на специалния закон като необходима допълнителна предпоставка за заемане на съответната длъжност в зависимост от мястото на органа в съдебната система. Ето защо съдът приема, че стажът като съдебен кандидат не следва да се взема предвид при преценката на изискуемия стаж по смисъла на чл. 164 от ЗСВ. След отпадането на стажа като съдебен кандидат при изчисляването на специалния стаж за заемане на длъжност като съдия, прокурор и следовател (ЗСВ, отм. , ред., ДВ, бр. 74/2002 г.) този стаж се изключва от определяне на специалния изискуем се стаж за заемане на магистратска длъжност. С така изменената правна уредба са заличени предвидените преди това правни последици, произтичащи от факта на положения стаж като съдебен кандидат и обратно действие на правната норма не е изрично регламентирано.

В противоречие с материалноправните разпоредби е взето решението по т. 12.4 по протокол № 39 от 8.10.2008 год. на Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлено предложението за назначаване на Н. Г. Ч. на длъжност "съдия" в Окръжен съд - Русе, поради липса на изискуем стаж по чл. 164, ал. 2 от ЗСВ. Съгласно удостоверение № 6419/ 2008 год. на председателя на Районен съд - Русе, кандидатът Н. Ч. е работила като младши съдия в Окръжен съд - Русе през периода 21.02.2000 год. - 1.01. 2002 год. Като съдия в Районен съд - Русе е назначена на 2.01.2002 г.

и до датата на постановяване на решението 8. 10.2008 год. изпълнява тази длъжност. Т.е. общият й юридически стаж се изчислява на осем години, седем месеца и тринадесет дни.

В него не се включва стажът й като съдебен кандидат за периода от 27.01.1999 год. до 27.01.2000 год.

При тези данни се налага извод, че към датата на постановяване на решенията по т. 12. 1 и т.12.3 А. А. и Д. К. не са имали минимума от 8 години юридически стаж и правилно административният орган е съобразил актовете си с нормативното изискване на чл. 164, ал. 2 от ЗСВ. Решенията са постановени в съответствие с материалния закон и са законосъобразни.

Оспореното решение по т.12.2 по протокол № 39 от 8.10. 2008 год. на Висшия съдебен съвет е прието в противоречие с материалноправната разпоредба на чл.164, ал. 2 от ЗСВ, поради което подлежи на отмяна.

Административната преписка следва да се върне на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне по предложението на председателя на Конкурсната комисия за назначаване на съдии в Окръжен съд - Русе, гражданско отделение, при спазване изискванията по чл. 164, ал. 2 и чл. 186, ал. 3 от ЗСВ. Следва да се отбележи, че решението има сила за страните по делото, а ако оспорения акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Н. Г. Ч. от гр. Р. решението по т. 12. 2, взето по протокол № 39 от 8.10.2008 год. на Висшия съдебен съвет и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. Ч. от гр. Р. против решението по т. 12. 4 по протокол № 39 от 8.10.2008 год. на Висшия съдебен съвет, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Й. А. от гр. Р. против решенията по т. 12.1 и т. 12. 4, приети по протокол 39 от 8.10.2008 год. на Висшия съдебен съвет, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на

Д. Н. К. от гр. Р. против решенията по т.12. 3 и т. 12. 4, взети по протокол № 39 от 8.10.2008 год. на Висшия съдебен съвет, като неоснователна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Е. З.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. В./п/ П. Н.

Т.В.