Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.

С определение № 275 от 30 юли 2018 г., постановено по настоящото дело, е констатирано, че поставеният в касационното производство въпрос относно характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. е идентичен с въпроса по образуваното тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС. Тъй като по соченото тълкувателно дело е постановено тълкувателно решение № 1 от 4 юни 2020 г., отпаднала е пречката за движението на делото, поради което производството следва да бъде възобновено.

Производството пред касационния съд е образувано по частната касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез главен инспектор А. М., против определение № 279 от 21 май 2018 г., постановено по в. ч.гр. д. № 223/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна, с което се потвърждава определение № 709 от 20 март 2018 г., постановено по гр. д. № 1461/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на искането на комисията.

В частната касационна жалба се заявява наличието на всички пороци на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение, споделящо становището на първата инстанция за недопустимост на мотивираното искане, е в противоречие с множество актове на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, освен твърдението за очевидна неправилност на определението, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поставя правният въпрос, обусловил изхода на спора, за характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм..

Производството по гр. д. № 1461/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна е образувано по предявен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против В. А. И. иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД отм., вр. § 5, ал. 1 ПЗР ЗОПДНПИ отм., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 253924,18 лева. С определение № 709 от 20 март 2018 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, приемайки, че искът е недопустим.

Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 279 от 21 май 2018 г., постановено по в. ч.гр. д. № 223/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна. Въззивният съд приема за установено, че на 02.05.2012 г. в ТД КОНПИ гр. Варна е постъпило уведомление от окръжната прокуратура в гр. Варна, че В. А. И. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм. ; че решението на комисията по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД отм. е взето на 20.07.2016 г. – след изтичането на преклузивния срок за извършване на проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм., Поради това въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск. Изложено е и особено мнение на член на съдебния състав, с което приетото от мнозинството разрешение относно характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. не се споделя.

Касационният съд приема, че поставеният в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос за характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. е обуславящ изхода на настоящия спор и е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното от ОСГК тълкувателно решение, поради което касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С горепосоченото тълкувателно решение е прието, че предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, поради което изтичането му не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и на незаконно придобито имущество.

Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.

Предвид приетото в тълкувателното решение задължително тълкуване на поставения въпрос относно характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм., постановеното от апелативния съд в гр. Варна определение и преграждащото развитието на производството определение на окръжния съд в гр. Варна са неправилни и следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 279 от 21 май 2018 г., постановено по в. ч.гр. д. № 223/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна.

ОТМЕНЯ определение № 279 от 21 май 2018 г., постановено по в. ч.гр. д. № 223/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна, и определение № 709 от 20 март 2018 г., постановено по гр. д. № 1461/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна.

ВРЪЩА делото на окръжния съд в гр. Варна за по-нататъшни съдопроизводствени действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: