Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат К. Ц., като пълномощник на Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч., срещу въззивното решение № 514 от 29.07.2019 г. по в. гр. д. № 1174/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено по предявените от С. П. Г. срещу касаторите искове, че ищецът е собственик на 2/8 ид. ч. от следния недвижим имот: едностаен апартамент, в секция „А“, етаж първи над магазините в жилищен блок № 101 на [улица], с площ 73,48 кв. м., находящ се в [населено място], заедно с таванско и избено помещения и припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място, на основание придобивна давност. В откритото производство по чл.193 ГПК е признато, че оспорването автентичността на молба от 20.01.2011 г. на З. Д. и писмо от 22.02.2019 г. на [община] не е доказано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което е допустима. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. а/ налице ли е отказ от изтекла придобивна давност, при признание правата на останалите съсобственици, направено преди позоваването на давността; б/ това признание не разколебава ли твърдяното намерение за своене на чуждите идеални части, което е следвало да бъде демонстрирано пред останалите съсобственици и изследвано в процеса; сочи се противоречие с тълкувателно решение № 4/07.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, т.2; 2. когато са издадени два документа /официални удостоверителни/ с противоположно съдържание, единият от които не е оспорен /заповед № 1 от 24.01.2011 г./, а другият /писмо от 22.02.2019 г. на общината/ е оспорен своевременно и успешно, кой документ следва да бъде изключен от доказателствата по делото; 3. при оспорване на частен документ /молба от 20.01.2011 г. на З. Д. до общината/ и при непредставяне на оригинала, следва ли да се приеме, че същият е автентичен и ако не е такъв, трябва ли да бъде изключен от доказателствата. За допускане на касационното обжалване касаторите се позовават на първата и третата специални предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК.

Ответникът по касация С. П. Г. е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е оспорил същата.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. П. Г. срещу Г. В. Ч., Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. установителни искове за собственост върху 2/8 ид. ч. от апартамент, находящ се в [населено място], на основание придобивна давност. Ищецът е изложил твърдение, че по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 11/1997 г., се легитимира като собственик на 6/8 ид. ч. от процесния апартамент. След сключването на договора /04.12.1997 г./ е започнал да упражнява фактическа власт върху целия имот, като е придобил по давност и останалите 2/8 ид. ч. Исковата молба е предявена на 13.08.2018 г.

Ответниците са оспорили исковете с твърдението, че не са изгубили правото на собственост върху притежаваните от тях идеални части на основание наследствено правоприемство.

По делото е установено, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 11/04.12.1997 г., З. Д. /майка на ищеца/ и М. Ч. /негова баба/ са прехвърлили на С. Д. собствените на М. Ч. 5/8 ид. ч. и собствената на З. Д. 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот: едностаен апартамент, в секция „А“, етаж първи над магазините в жилищен блок № 101 на [улица], находящ се в [населено място], срещу задължението на приобретателя да ги гледа и издържа докато са живи. Имотът е останал в наследство от В. Ч. /дядо на ищеца/, починал през 1994 г. Неговата съпруга М. Ч. е починала през 2001 г. Ответникът Г. Ч. е син на общия наследодател и М. Ч., а останалите ответници – низходящи на починалия през 2016 г. син И. Ч..

Със заповед № 1/24.01.2011 г. на главния архитект на [община] е допълнено издадено разрешение за строеж от 30.11.2010 г. „за укрепване на съществуваща тераса на апартамента“, като към титуляра С. Г. са вписани за възложители Г. и И. Ч.. Заповедта е издадена въз основа молба на ищеца от 20.01.2011 г., към която е приложено удостоверение за наследници на В. Ч.. Според приетото във въззивното производство писмо от 22.02.2019 г. на [община] цитираната в заповедта молба е била подадена от З.Д. /същата се съдържа в изисканата от общината преписка/. Открито е производство по оспорване автентичността на документите.

С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което предявените срещу касаторите искове са отхвърлени и вместо него е постановено ново по същество, с което същите са уважени. При обосноваване на извода за основателност на исковете е прието, че в отношенията между страните следва да намери приложение презумпцията на чл.69 ЗС.Оно е заключение, че ищецът не е бил държател на идеалните части на останалите съсобственици, тъй като според тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС различна е хипотезата /като настоящата/, когато правото на собственост е придобито по производен начин, без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт на основание, което изключва владението на другите съсобственици. През 1997 г. фактическата власт е установена от ищеца като самостоятелно владение и изискуемият се давностен срок е изтекъл през 2007 г. Изложени са допълнителни съображения, че молбата от 2011 г. до общината не е довела до прекъсване на давността, както и такива, свързани с възприетото като неправилно заключение на районния съд, че е налице отказ от изтекла придобивна давност. Доводите са аргументирани с анализ на доказателствената сила на оспорените документи.

С оглед така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи мотиви, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по първия формулиран от касаторите правен въпрос /втори подвъпрос/. Съгласно задължителните указания на ТР № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. В случай че се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Разгледаната в мотивите на тълкувателния акт хипотеза при придобиване на правото на собственост по производен начин, при която намерението да се държи вещта като своя се предполага, не може да намери приложение при установено съвладение на основание наследствено правоприемство. Необходимостта от преценка съответствието на обжалваното решение с тълкувателното решение обуславя допускането на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С оглед допускането на касационното обжалване, на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 514 от 29.07.2019 г., постановено по в. гр. д. № 1174/2018 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв., като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: