Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. П. Ю. против решение № 3381 от 24.07.2019 г. по гр. д.№ 205/2019 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено Решение № 7346/26.07.2018 г., по гр. д. № 1651/2014г. на РС-Благоевград, поправено с решение № 878 от 28.01.2019 г. в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора против З. Д. К. и Х. К. К. да се признае за установено, че касатора е собственик на УПИ. ... от кв.. ... по плана на [населено място], [община] с площ 1080 кв. м. и да бъдат осъдени ответниците да предадат държането на 55 кв. м., разположени до уличната регулационна граница, от които 25 кв. м. под дървен навес и 30 кв. м. оградени с колове по скица № 8 към заключението на в. л. Х. на л. 397 от делото на РС. Решението, ведно с решението за поправка на ОФГ е отменено и в частта за разноските.

В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото въззивният съд се е произнесъл по нередовна въззивна жалба /просрочена и неконкретна като оплаквания/ и по нередовна /невписана/ искова молба неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, защото не е отчетено, че в процесното дворно място има законно построена сграда от ищеца, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че въззивният съд е разгледал незаявени доводи във въззивната жалба, не се е съобразил с наведени от ответниците възражения по иска и за необоснованост на извода, че ищеца не е придобил процесния имот на основание наследствено правоприемство и евентуално давност.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 и ал., пр.3 ГПК. Формулираните въпроси са свързани с фактите по делото и не всички са правни.

Ответниците по касация оспорват твърдението за недопустимост на решението, тъй като първочалната искова молба е вписана, а се е наложило три пъти да се представя поправена искова молба, която не е подлежала отново на вписване. Считат, че въззивната инстанция се е произнесла по установените факти по спора пред РС и по наведените доводи във въззивната жалба. Молят да не се допуска касационно обжалване, тъй като няма конкретни правни въпроси и защото не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, както и очевидна неправилност.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

След неколкократно уточняване на исковата молба чрез представяне на нова искова молба, Е. П. Ю. е предявил иск по чл. 108 ЗС З. Д. К. и Х. К. К. да се признае за установено, че той е собственик на УПИ. ... от кв.. ... по плана на [населено място], [община] с площ 1080 кв. м., а по действащият план 1068 кв. м. и да бъдат осъдени ответниците да предадат държането на 185 кв. м. от този имот, която реална част включва две части – 67,75 кв. м. към улицата, на уличната регулационна линия до УПИ. ... от кв.. ... и 115 кв. м. завзета от ответниците обработваема площ разположена до другата реална част. Ищецът се е позовал на покупко-продажба и наследство от майка му, а при условията на евентуалност и на придобивна давност от 1998 г. до 2008 г.

По делото е установено следното:

При действието на първия регулационен план на [населено място] от 1967 г., с н. а. №. ... г. ТКЗС е продало на С. В. Ю. парцел. ... от кв.. ... с площ 1080 кв. м. По следващият план от 1987 г. този имот е заснет с пл. №. ... и за него е отреден парцел. ... от кв.. ... Ответниците са собственици на съседния парцел. ..., ведно с построените в него къща и стопански постройки. С решение № 923 от 25.06.1998г. на ПК е възстановено на наследниците на Д. Н. Т. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот-нива от 0.392 дка в м. „Р.-Р”, съставляваща имот пл. №. ..., кв.. ... по кадастралния план от 1998г., съгласно удостоверение по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ № 1109 от 19.06.1998 г. и скица с изх. № 1538 от 16.06.1998г. /л. 56 от делото на РС/. Преди това със заповед № 412 от 15.05.1998г. на кмета на общината е подпълнена кадастралната основа с имот. ... с площ 392 кв. м. Очертанията на подпълнения имот попадат в парцел. ... от кв.. ... и съставляват част от него. Наследодателят Д. Н. Т. е починал на 29.05.1957 г. и е наследен от Н., Й., Д. и Д.. Всички те са починали. Наследник на Н. е свидетеля С. Д., Наследник на Й. е Е. Н.. Наследници на Д. са ответницата З. К. и сестра и Р., а наследници на Д. са низходящите на нейните братя и сестра. С нот акт №. ...г. те са признати за собственици на възстановения имот. В плана, одобрен през 2000 г. обаче нанесеният имот пл. №. ... през 1998 г. не е заснет. З. К. и Р. М. са поискали попълване на кадастралният план към регулационния план от 2000 г. с имот. ... по представен проект, но поради възражение от ищеца, процедурата е прекратена. В настоящото производство следва да се разреши спора за собственост. Според заключението на в. л. К., в имота на ищеца има законно построена сграда. От заключението на в. л. Х. се установява, че между имотите на страните няма ограда в спорните части и, че до североизточната улична регулационна линия като продължение на жилищната сграда и стопанските постройки в имота на ответниците има в парцел ІІІ-96 дървен навес на площ 25 кв. м. и заградено място с колове с площ 30 кв. м., очертани в скица № 8 към заключението му, които се ползват от ответниците. Очертаната площ на имот. ... върху имота на ищците УПИ. ... не е оградена и не се обработва от страните от години предвид съществуващият между тях спор.

РС е отхвърлил иска на първото предявено основание – наследяване, като е приел, че колизията на права между страните следва да се разреши в полза на реституираните собственици, една от които се явява и ответницата З. К., тъй като ищецът не е доказал, че е изградил законно сграда в продаденият на майка му от ТКЗС имот. Приел е обаче, че ищецът се легитимира като собственик по давност, изтекла след реституцията на имот. ... – от 1998 г. до 2008 г.. Затова е уважил иска в установителната му част за целия имот и в осъдителната – за 55 кв. м., разположени до уличната регулационна граница, от които 25 кв. м. под дървен навес и 30 кв. м. оградени с колове.

Решението е обжалвано от ответниците в уважената част от иска с доводи, че не е отчетено, че имота е реституиран и ответницата е една от наследниците и че неправилно е прието, че ищеца е владял имота.

Въззивният съд е приел че, решението на РС, с което е отхвърлен иска на първото предявено основание - наследяване е влязло в сила и следва да се разгледа само евентуално наведеното основание придобивна давност, разказал исковата молба, отговорът към нея, решението на РС, въззивната жалба и отговорът към нея. Не е анализирал доказателствата. По същество е приел, че чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ се прилага само в отношенията между лице на което ТКЗС е продало, или му е предоставило недвижим имот и лицата, на които е реституиран имота. Колизията на права се разрешавала в полза на заявилите реституция, освен ако не са налице изключенията, предвидени в ЗСПЗЗ, при които този текст не се прилага, т. е. имота не се реституира. Без да посочи защо, съдът е приел, че по отношение на тези лица следва да се приеме, че имота е частна държавна собственост и предвид забраната на чл. 86 ЗС да се придобива па давност имот, държавна собственост и спиране течението на давността за имоти частна държавна и частна общинска собственост с пормата на пар.1 от ЗДЗС, е приел, че ищецът не може да се легитимира като собственик на основание придобивна давност.

Неоснователно е позоваването на основанието по чл. 280, ал.2 пр.2 ГПК – недопустимост на въззивното решение. Невписването на исковата молба по иск за собственост няма за последица недопустимост на постановеното решение по нея, тъй като вписването в този случай има само оповестително действие по отношение на третите лица. Отделно от това, първоначалната искова молба е вписана, а последващите такива следва да са само уточнение на първата и да не променят предмета на спора. В случая искът в установителната му част касае целия имот, а в осъдителната първоначално заявената площ е по-голяма от уточнената в последствие. Вписването на първоначалната искова молба изпълнява оповестителната функция на вписването.

Вторият довод за недопустимост на въззивното решение е свързан с просрочие на въззивната жалба. Той е неоснователен, защото К. са уведомени за решението на 12.10.2018 г. и са подали възивната жалба на 26.10.2018 г. - последния ден от двуседмичният срок по чл. 259, ал.1 ГПК. Съгласно чл. 60, ал.4 ГПК, срокът, който се брои на седмици изтича на съответния ден на последната седмица - в случая петък.

На следващо място се твърди недопустимост на решението, защото въззивната жалба била нередовна - оплакванията не били достатъчно ясни и са противоречиви. Съгласно чл. 262, ал.1 ГПК, непосочването в какво се състои неправилността на решението /чл. 260, ал.1 т.3 ГПК/ не е основание за оставяне на въззивната жалба без движение. Въззивният съд дължи произнасяне и по нередовна в този смисъл въззивна жалба.

В изложението се твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2013 г., защото съдът се е произнесъл по незаявен довод във въззивната жалба. Като такъв се сочи обсъждането на спиране течението на давността по пар.1 ЗДЗС. Нормите, които уреждат спирането и прекъсването на давността са императивни и съдът следва да ги приложи и служебно, ако са налице основанията за това дори да не е наведен довод във въззивната жалба. / Р № 392 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на ВКС, I г. о., Р № 115/26.05.2016 г. по гр. д.№ 352/2016 г. на ВКС, І гр. о., Р № 62/29.03.2016т. по гр. д.№ 5628/2015 г. на ВКС, І гр. д. В настоящият случай обаче от мотивите на въззивното решение не става ясно защо съдът е приел, че имота е частна държавна собственост. Въззивният съд не е посочил основание за това. Няма законово основание за това в ЗСПЗЗ, а и данни имота да е бил актуван за държавен или за общински на друго основание. Същевременно съдът не е обсъдил предпоставките за прилагане на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ.

Като съобрази изложеното съдържание на мотивите към обжалваното решение и позоваването на касатора на очевидна неправлиност, съдът приема, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Последният въпрос е: при наличие на предпоставки за възстановяване собствеността върху имот, реституцията следва ли да обхване и жилищната сграда, построена в имота от лицето, на което ТКЗС го е продало. Наличието на законно построена сграда в имота, купен от ТКЗС касае приложението на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, по който съдът ще се произнесе при разглеждане правилността на решението. По така зададения въпрос обаче съдът не допуска касационно обжалване, тъй като той се поглъща от очевидната неправилност, а същевременно жилищната сграда не е предмет на иска, т. е. съдът не се е произнесъл дали тя се реституира.

Водим от изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3381 от 24.07.2019 г. по гр. д.№ 205/2019 г. на Окръжен съд-Благоевград по касационна жалба, подадена от Е. П. Ю..

Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото в едноседмичен срок. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: