Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба, подадена от К. П. Б., жив. в гр. В., в качеството му на председател на СНЦ „Варна – свободна икономическа зона” срещу мълчалив отказ на министъра на културата за предоставяне на обществена информация по реда на чл. 24 от Закона за достъп до обществената информация /ЗДОИ/ по заявление от 12.01.2012 г., изпратено по пощата с обратна разписка на посочената дата.

С придружително писмо с вх. № 21174/13.09.2012 г. ответникът е представил по делото заверено копие от административната преписка, вкл. решение изх. № 97-00-0002/17.02.2012 г. / с дата на изготвяне 20.01.2012 г./ за предоставяне на достъп до информация по заявлението на жалбоподателя. С разпореждане на съда от 29.10.2012 г. на жалбоподателя е дадена възможност изрично да заяви дали поддържа жалбата срещу мълчаливия отказ, при наличие на изрично произнасяне с решение. С уточняваща молба с вх. № 27900/22.11.2012 г. и в писмени бележки от 31.01.2013 г., подадени чрез процесуален представител, се поддържа, че е налице мълчалив отказ, но се прави искане и за отмяна на изричния такъв, поради издаването му след законоустановения срок по ЗДОИ и че по същество е налично непроизнасяне на административния орган. Иска се отмяна на решението и връщане административната преписка за ново произнасяне на задължения по ЗДОИ субект. Претендирани са разноски.

Ответникът по жалбата – Министърът на културата, не изразява становище.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и след като обсъди доводите на страните и представените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, че по заявлението на Бонев за предоставяне на достъп до обществена информация Министърът на културата е постановил изричен административен акт - решение № 97-00-0002/17.02.2012 г. По аргумент от чл. 58, ал. 3 от АПК и ППВС № 4/1976 г. когато с постановения изричен административен...