Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Ч. от гр. С. срещу решение № 12 от 3.04.2009 г., постановено по адм. д. № 4629 по описа за 2007 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на областния управител на област С., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за местността „Умни дол” в землището на с. Д. Л., район „Панчарево” на Столична община в частта й за имот с идентификатор 99189.6150.82 и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал делото на административния орган при спазване на указанията, дадени в мотивите.

Със същото решение съдът е отменил определението си за конституиране като заинтересовани страни И. Й. М. и С. К. М.. В тази част срещу решението не е подадена жалба, поради което то е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.

В касационната жалба се изразява недоволство срещу решението. Твърди се, че съдът неправилно е върнал делото на административния орган, вместо да предостави други имоти, съседни на този, върху който се възстановява собствеността, които са били собственост на общината. Това искане се поддържа и в съдебно заседание. Моли се съда, да отмени решението и предостави на наследниците на В. Т. В. съседните имоти с № 75, № 78 и 79, които по площта си отговарят на площта на възстановения имот.

О. Т. В. Т. взема становище за основателност на касационната жалба и в писмено становище до съда поддържа искането за предоставяне в собственост на посочените три имота – записани като собствени на общината.

Ответникът – областният управител на област С. не е взел становище. Заинтересованите лица също не са взели становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Относно искането за предоставяне в собственост на имоти, записани на общината намира искането за недопустимо, тъй като съдът няма и такова правомощие.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Т. В. Т., като наследник на В. Т. В. е обжалвал заповед № РД-15-201 от 13.08.2007 г. на областния управител на област С.. Със заповедта на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ областният управител е одобрил плана на новообразуваните имоти (ПНИ) не местност „Чоланица”, местност „Умни дол”, землището на с. Д. Л. и в. з. „Чикерица” на с. Г. Л., район „Панчарево” на Столична община. Жалбата е била само относно бивш имот № 596 в местността „Умни дол” идентифициран чрез помощния план, ПНИ и регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ и заключение на вещо лице.

С решение № 643 С от 8.07.1994 г. на Поземлена комисия-с. Л. на наследниците на В. Т. В. е възстановено правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху земеделски земи, между които е и нива от 1, 500 дка – т. 7 от решението, което според отбелязването в него е влязло в сила на 23.05.2007 г. Решението е постановено след влизане в сила на решение по гр. д. № 580/1993 г. на Софийския районен съд. В решението на поземлената комисия е отбелязано, че този имот попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

От приложените по делото писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, съдът е приел, че възстановеният имот по т. 7 от решението на поземлената комисия попада в бивш имот № 596 по помощния план. С ПНИ за него са отредени имоти с идентификатор 99189.6150.82 обозначен като ПИ № 82 с площ от 454 кв. м, 99189.6150.83, обозначен като ПИ № 83 с площ от 755 кв. м и път с площ от 391 кв. м. И двата имота са били записани „с признато право по реда на § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, но от писмо на кмета на район „Панчарево” от 4.12.2008 г. е установено, че и за двата имота няма постановена заповед по реда на § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Прието е за установено освен това, че ПИ № 83 в регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ е записан като собствен на наследниците на В. В., докато за поземлен имот № 82 в регистъра е записан като определен за обезщетяване. От заключението на вещото лице е било установено, че върху този имот има построена сграда на два етажа, но същевременно от доказателствата по делото е прието, че за този имот няма завършена процедура по трансформиране на правото на ползване в право на собственост.

При така установените факти и обстоятелства съдът е направил правен извод, че заповедта на областния управител в обжалваната й част относно ПИ № 82 е незаконосъобразна, тъй като имотът не е записан като собствен на наследниците на Върков, а за обезщетяване. Поради това съдът е отменил заповедта в тази й част и е върнал делото като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, при спазване на указанията, дадени в мотивите.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е искането направено в касационната жалба и поддържано в становището на Т. В. Т. относно възлагането от съда с решение на посочените три имота, за които безспорно било установено, че са записани на общината. В този смисъл е неоснователно и оплакването за неправилност на решението.

С решението по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на бившия собственик или на наследниците му върху заявените земеделски земи. Когато те попадат в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването на правото на собственост се извършва със заповед на кмета на общината, издадена с правно основание в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ след влизане в сила на ПНИ. За имотите от ПНИ, които са предоставени на ползватели с трансформирано право на собственост също се издава заповед от кмета на общината, след доказване спазването на предпоставките, предвидени в чл. 28а, ал. 1. Тези собственици на имоти, попадащи в обхвата на ПНИ, бивши ползватели, заплащат стойността на имота, по цени определени със заповедта на кмета на общината по § 62, ал. 6 ПЗР на ППЗСПЗЗ, респективно по реда на § 31, ал. 3 за земите по § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Така заплатената цена на земята, по влязлата в сила оценка, се изплаща на наследниците на бившия собственик и служи за обезщетяването им. Обезщетяването е за земята, върху която е възстановено правото на собственост, но реално тя не може да им бъде възстановена, поради трансформиране на правото на ползване в право на собственост на ползвателите. Идеята на законодателя е или реално да се възстанови правото на собственост върху земеделската земя, която попада в обхвата на ПНИ със заповед на кмета по чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ или наследниците на бившия собственик по земеделската реституция получават парично обезщетение за тази земи, върху които е трансформирано право на ползване в право на собственост. Законодателят не е предвидил възможност за обезщетяване с друг имот, който е част от ПНИ и е записан като стопанисван от общината или е нейна собственост.

Този извод следва и от съпоставянето с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. За разлика от земите, които попадат в обхвата на ПНИ, възможност за обезщетяване с други земеделски земи, собственост на общината-част от общинския поземлен фонд, е предвидена в хипотеза на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

От изложеното следва, че искането в касационната жалба е неоснователно. То е и недопустимо, защото нито общинската служба по земеделие, нито областният управител или съда има правомощието да предостави друга земя или имот от ПНИ на собствениците по земеделската реституция, на които правото на собственост не може реално да се възстанови.

Поставеният въпрос в писменото становище на Т. В. Т. за уреждане на отношенията между наследниците на В. В. и собственика на сградата, построена в ПИ № 82 не може да се разреши в това производство. Законодателят е уредил и отношенията между собствениците по земеделската реституция и ползвател, на който не е признато правото на собственост с § 4а, ал. 3 и 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно. Съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което то ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 12 от 3.04.2009 г., постановено по адм. д. № 4629 по описа за 2007 г. на Административен съд-София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ Г. Г.

Н.Д.