Производство по чл.132,ал.2, т.2, във връзка с чл.225 и чл.226 от Административнопроцесуалния кодекс и чл.19а, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделски земи /ППЗСПЗЗ/, във Образувано е по жалба от

И. М. С. и С. М. С., подадена чрез пълномощници адв. Б. Р. и адв. Р. Й., против Заповед № РД-46-1692 от 23.12.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл.10в, ал.1 от ЗСПЗЗ им е отказано обезщетение за заявените 2000 дка гора - пасбище в местността “Демир-борун”. В жалбата се излагат доводи, че постановеният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради това, че единственият мотив за отказа е неоснователен, защото не само в заявлението, но и във всички съпътстващи го документи претендираните земи са описани не като “гора и пасбище”, а изрично са посочени като “гора-пасбище” и се касае за категория земеделски земи, предназначени за пасбища, в чиито граници има храстовидна или друга дребна дървесна растителност, което обаче не би могло да промени основното предназначение на този вид земи, а именно - ползването им за пасбище. Твърдят, че административният орган не отказва обезщетяване поради липса на основанията по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, а поради обстоятелството, че не може да определи площта на пасбището, което подлежи на обезщетяване, а оттук и размера на обезщетението, което се явява в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства с целта на закона. Позовават се на решение № 8773 от 16.07.2008 г. по адм. дело № 5522/2008 г. на ВАС – Петчленен състав, I колегия, с което е бил отменен мълчалив отказ от страна на административния орган и делото е върнато като преписка на министъра на земеделието и храните за произнасяне по заявлението за обезщетяване по ЗСПЗЗ, при което е постановен изричен отказ предмет на оспорването. В писмени бележки се позовават и...