Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител, против решение № 10575 от 29.11.2005 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1509/2005 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяната му, съгласно чл. 218б, ал. 1, б."в" ГПК.

Ответникът по касационната жалба - Б. В. Л., чрез пълномощника си, е представил писмен отговор, с който поддържа, че обжалваното решение е правилно и моли да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение тричленният състав е отменил заповед № К-4419/30.12.2004 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 253, ал. 1, т. 8 ЗМВР отм. на Б. В. Л. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба в МВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Изложил е съображения, че от данните по административната преписка не се доказва жалбоподателят да е участвал в група, извършваща незаконни археологически разкопки. Посочил е, че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи, че мястото, където са извършвани изкопните работи се намира в "археологически защитен район, с останки от стара римска крепост". В тази връзка се е позовал и на постановление на Плевенската военноокръжна прокуратура от 18.05.2005 г. по сл. дело № VІІ-5-48/2005 г. в частта, с която е отказано да се образува предварително производство срещу жалбоподателя (сега ответник по касация) за извършено от него престъпление по чл. 278а, ал. 1 и чл. 278б, ал. 1 от НК на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК отм. - липса на престъпление. При положение, че фактическите обстоятелства, изложени в уволнителната заповед, са идентични с признаците на фактическия състав на престъпното деяние по чл. 278б, ал. 1 НК, за което с акт на компетентния орган е признато, че не е извършено от жалбоподателя, съдът е приел, че липсват основания действията му да бъдат квалифицирани като дисциплинарно нарушение по см. на чл. 234 от ЗМВР отм. . Други деяния, сочещи на поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на служабата, осъществени от служителя и обективиращи дисциплинарно нарушение по см. на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР в акта не са посочени. При това положение съдът е извел извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и я е отменил.

Решението е правилно. При разглеждане на спора по същество съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. След обсъждане на данните по административната преписка, съдът е достигнал до правно обоснован извод, че изложените в атакуваната заповед действия на служителя, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" неправилно са квалифицирани от административния орган като несъвместими с морала и уронващи престижа на службата по см. на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР. В тази връзка съдът е приел правилно, че описаното в обстоятелствената част на уволнителната заповед като дисциплинарно нарушение "участие в незаконни археологически разкопки в защитен район" е въздигнато в престъпление по чл. 278б от НК. Признаците на изпълнителното деяние по сочения текст са идентични с деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. При това положение, съдът правилно счел, че отказът да се образува наказателно производство с акт на компетентния орган поради липса на престъпление е релевантен за преценката за законосъобразност на уволнителната заповед.

Вярно е, че дисциплинарната отговорност се реализира независимо от административнонаказателната и наказателната такава, но в случая фактическите основания за издаване на оспорената заповед са еднакви с фактическите елементи от състава на престъпното деяние по чл. 278б от НК. След като е прието за установено по надлежния ред, че служителят не е участвал в археологически разкопки без надлежно разрешение, доколкото изкопните работи са извършвани в район извън защитената територия на процесния археологически обект, няма основания действията му да бъдат подведени към хипотезата на дисциплинарно нарушение по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР, за което е наказан и освободен от служба в МВР. Изложените доводи в касационната жалба за участие на служителя в незаконни изкопни работи касаят различно деяние от това, за което е санкциониран с оспорената заповед, с чиято законосъобразност се е занимал решаващият съд, поради което не следва да се обсъждат. При липсата на данни за поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата от страна на служителя, за което е уволнен с обжалваната заповед, съдът правилно е отменил същата.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 10575 от 29.11.2005 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1509/2005 година. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. И./п/ В. А./п/ Ю. К./п/ В. Г. Ю.К.