ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2935

гр. София, 09.06.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М. ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. гр. дело № 4529 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3776 от 10.09.2024 г., подадена от Х. Т. чрез процесуален представител адв. Д. Ш., против част от решение № 101 от 29.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 91/2024 г. по описа на ОС-Кърджали. С обжалваната част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 21/23.02.2024 г. по гр. д. № 131/2023 г. по описа на РС – Кърджали, с което на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК е признато за установено по отношение на Х. Т. и Е. С. И., че А. М. Ч. и И. А. Ч. са собственици на поземлен имот с площ от 432 кв. м. в урбанизираната територия на [населено място], общ. К., обл. К., ведно с построената в него двуетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 77 кв. м. при граници и съседи на поземления имот: № ***; пасище на [община]; М. А. М..

В останалата си част, в която въззивният съд се е произнесъл по насрещните ревандикационни искове, решението му не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че решаващият съд не е съобразил в пълнота всички доказателства по делото, сочещи, че ищците, сега ответници по касация, са упражнявали фактическа власт върху процесния имот под формата на държане, а не на владение. Според жалбоподателя по делото било безспорно установено, че фактическата власт се упражнявала срещу насрещно задължение за грижи и опазване на имота, респ. ползването му не е било безвъзмездно и предопределяло субективното отношение на ползващите го. Сочи се също, че съставът на ОС-Кърджали не е взел под внимание част от събраните гласни доказателствени средства. Оспорва се като неправилен и крайният му извод, че индиция за установеното от ищците владение били извършените ремонти в имота. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на установителния иск за собственост. Претендират се разноски.

В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на специална предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси:

1/ За задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като съдебният акт следва да е мотивиран и обоснован.

2/ За приложение на института за придобивната давност.

3/ Какъв е вида действия, които ползвателя на един имот следва да извършва, за да се приеме, че осъществява непрекъсната фактическа власт върху него?

4/ Действията, предприети от страна на владелците на един имот да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост достатъчно основание ли е съдът да приеме, че е изтекла придобивна давност в тяхна полза?

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация А. и И. Ч. чрез пълномощника адв. В. Н. изразяват позиция за неоснователност на жалбата и липса на предпоставки за допускане на касационен контрол.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Предмет на делото е установителен иск за собственост на гореописания поземлен имот с площ 432 кв. м. предявен от А. М. Ч. и И. А. Ч. против Х. Т. и Е. С. И.. В исковата си молба ищците се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност вследствие упражнявано спокойно и непрекъснато владение в продължение на 25 години.

Първоинстанционният съд уважил иска по съображения за наличие на обективния и субективния елемент на владението, както и манифестирането му спрямо трети лица вкл. ответниците, които от своя страна при посещенията си в селото не изразявали никакви претенции върху имота.

За да потвърди този резултат и позовавайки се основно на свидетелските показания, дадени от А. М. П., М. О. С. и Х. М. М., въззивнят съд приел, че А. М. Ч. през 1997-1998 г. е установил трайна фактическа власт върху поземления имот като заедно със съпругата си обитавал процесните имоти, където отглеждал и животни. Същият извършвал подобрения в имота, като други лица не са изявявали претенции към него. От показанията на свидетеля М. Н. И. приел също, че ищецът е трансформирал държането си във владение, тъй като неколкократно не позволил на ответника, сега касатор, да влезе в имота. Именно това поведение според въззивният съд ясно показвало намеренето за своене, което е демонстрирано както пред въззивника Х. Т. така и пред кмета на селото – свидетеля М. Н. И.. От началото на действията, с които е отблъснато владението на касатора и е демонстрирано своене на имота, изминали повече от 10 години, през които не били предприети действия по защите и възстановяване на отнетото владение. Приел още, че индиция за установеното от ищеца владение са и извършваните ремонти, което се установявало, както от заключението на вещото лице, така и от показанията разпитаните по делото свидетели. С тези мотиви извел извод, че владението върху имота е продължило повече от 10 години и ищците са придобили собствеността на основание давностно владение като в този смисъл постановил крайния си акт.

При тези правни изводи на въззивната инстанция, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Поставените въпроси удовлетворяват изискването за общ селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС – допълнителната предпоставка по т. 1 на същата разпоредба. Въззивният съд е обсъдил относимите и допустими доказателствени средства като изчерпателно е изброил фактите, които приема за установени въз основа на свидетелските показания. Оплакването за липсата на обективния им анализ, на което почива така формулираният правен въпрос обаче не може да се разгледа в производство по чл. 288 ГПК, тъй като изисква преценката и върху останалата доказателствена съвкупност по делото.

Институтът на придобивната давност е приложен в съответствие с практиката на ВКС. Разрешеният от въззивния съд въпрос за демонстрирането промяната в намерението на ищците при трансформирането на държането на имота във владение е в синхрон с практиката на ВКС. Както е прието в мотивите на решение ТР № 1/2012 по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. В случая въззивният съд е приел след анализ на гласните доказателства, че е установено т. нар.“преобръщане на владението“ чрез трансформирането на държането във владение за себе си.

В съответствие с практиката на ВКС е разрешен и въпросът относно действията, с които се прекъсва придобивната давност. Прекъсването на давността се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице, т. е. във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред. Започналата да тече в полза на ищците придобивна давност може да бъде прекъсната чрез предявяване на иск, с който невладеещите собственици заявяват правата си върху имота, или чрез признаване на техните права от страна на владелците. Само по този начин владението може да бъде обезпокоено, респ. прекъснато. Оплаквания към кмета на населеното място, отправяне на предупреждения, без да са съпроводени с действия за отстраняването на владелеца от имота, не прекъсват започналата да тече в негова полза придобивна давност и не смущават владението му. В този смисъл е даденото от въззивния съд разрешение, поради което и по този въпрос не е налице възможност за допускане до касационен контрол.

Относно вида действия, обективиращи намерение за своене на имота, въззивният съд е приел, че извършените ремонтни дейности в имота и отблъсване владението на собствениците са индикация за собственическо отношение, а не единствено опита им да се сдобият с констативен нотариален акт.

Не е налице и никоя от предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационнния контрол.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 29.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 91/2024 г. по описа на ОС -Кърджали.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.