Образувано е по касационна жалба на С. М. Р. от гр. С. срещу решение № 12075 от 11.11.2008г. по адм. дело № 5488/2008г. на Върховния административен съд, трето отделение, като са изложени доводи за неговата необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводсктвените правила.

От страна на пълномощника на ответника по касационнната жалба - Министъра на отбраната е изразено писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

С обжалваното решание е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. М. Р. от гр. С. против заповед № КВ-283 от 28.03.2008 г. на министъра на отбраната за прекратяване на договор за кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал.1, т.4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съдът е обсъдил всички относими за настоящото производство доказателства, в това число кадровата справка за полковник Светлослав М. Р., съдържаща данни, че същият е роден на 26.10.1958 г. и към датата на издаването на заповедта - 28.03.2008 г. е на възраст 49 г. с общ трудов стаж, приравнен към І - ва категория труд - 26 г. и 8 месеца. При тези обстоятелства, съдът е приел за установени фактите във връзка с възрастта и общия осигурителен стаж на военнослужещия и е стигнал до извода, че обжалваната заповед не е постановена при нарушение на приложимия материален закон - чл. 128б, ал. 1, т. 4 ЗОВС във вр. с чл. 68, ал. 1 КСО. Правилно е анализирана и нормата на чл. 69, ал. 1 КСО, спорад която кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта, при наличие на 25 г. осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба - т. е. възрастта не е условие за упражняване на това право от административния орган при прекратяване на договор за кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 4 ЗОВС. Административният орган е черпил права от тази законова норма и по инициатива изхождаща от него е прекратил договора за кадрова военна служба със С. Р. при наличието на определения изискуем трудов и осигурителен стаж с отправено до кадровия военнослужещ предизвестие, която процедура е установено от съда, че е изпълнена и не са допуснати нарушения. Изложени са обосновани мотиви досежно приложимостта на чл. 202а ПКВС(ДВ, бр. 61 от 2002 г.), според който прекратяване на договора за кадрова военна служба, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 128б, ал. 1, т. 4 ЗОВС се извършва по мотивирано предложение на командира (началника) на поделението по команден ред, придружена със справка за осигурителен стаж

, до министъра на отбраната. По аргумент, изведен от тази разпоредба на ПКВС, който нормативен акт на основание чл. 1, т. 1 урежда условията и реда и за прекратяване на договора за кадрова военна служба е наложен извода, че в случая е приложима разпоредбата на 69, ал. 1 КСО - кадровият военнослужещ е придобил право на пенсия при уволнение по реда на чл. 128б, ал. 1, т. 4 ЗОВС, независимо от възрастта, на основание установения трудов стаж и действително изслужени години на кадрова военна служба.

Върховният административен съд, петчленен състав изцяло възприема изложените мотиви на тричленния състав на ВАС, и тъй като същите изясняват всички относими за настоящото производство факти не следва да се преповтарят. Военнослужещият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, а това обстоятелство е дало право на министъра на отбраната да прекрати договора му за кадрова военна служба по чл.128б, ал.1, т.4 ЗОВС без оглед на възрастта. Съдебният контрол за законосъобразност на заповедта се свежда до проверка за точното съобразяване от страна на административния орган с изискуемите законови предпоставки за прекратяване на договора за кадрова военна служба на посоченото правно основание, което е направено от съда, постановил обжалваното решение.

В касационната жалба е направено искане настоящият петчленен състав да направи искане до общото събрание на колегията на Върховния административен съд по 261, ал.1 от АПК за тълкуване и прилагане на чл.128б, ал.1,т.4 от ЗОВС. По повод на тази претенция, настоящият петчленен състав счита, че тъй като съдебният състав не е между изчерпателно изброените органи, имащи правомощия по чл.261 ал.1 от АПК на инициатива за искания за произнасяне с тълкувателни решения и постановления, счита че тази претенция не следва да се уважи.

Върховният административен съд в настоящия петчленен състав не констатира нарушения при постановяване на решението на тричленния състав на Върховния административен съд, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т.2 от АПК, поради което същото като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд - 5-членен състав, ІІ-ра колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12075 от 11.11.2008г. по адм. дело № 5488/2008г. на Върховния административен съд, трето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Й./п/ В. Т./п/ Г. А./п/ З. Т. В.Т.