Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. П., с. Г., ул. „Х. С.” №78, област В. срещу решение №23 от 21.10.2009г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №380/2009г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и явно несправедливо. Неоснователен е изводът на съда, че жалбоподателят не е обосновал необходимостта от продължаване на срока на разрешението за носене на оръжие. Съдът не е отчел, че не е налице промяна в или отпадане на обоснованата до сега необходимост, както и че жалбоподателят не е извършил каквото и да било нарушение. Неоснователен е и извода на съда, че не е налице опасност за живота и здравето на жалбоподателя. Съдът не е отчел дейността на фирмата на жалбоподателя и свързаната с това необходимост от носене на оръжие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да продължи срока на издаденото разрешение за носене и съхраняване на късо огнестрелно оръжие.

Ответникът по касационната жалба – началникът на районно управление на МВР, гр. К., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Съдът правилно е ценил събраните по делото доказателства и е направил въз основа на тях верен извод.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че необходимостта от притежаване и носене на оръжие следва да бъде доказана не само при първоначалното подаване на заявление, но и при всяко искане за продължаване на срока. От доказателствата по делото е направил извода,...