Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР София против Решение №644/27.10.2009 г., постановено по адм. дело №701/2009 г., по описа на Административен съд София област, с което е отменена по жалба на Р. Х. М. от с. О., обл. Силистра, Заповед №1160/23.06.2009 г. на Директора на ОД на МВР София, за забрана за напускане на страната на основание чл. 76,т.3 от Закона за българските документи за самоличност (отменен). Излагат се съображения за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на решение, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът

Р. Х. М. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

След като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното от фактическа страна:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София област е отменил

Заповед №1160/23.06.2009 г. на Директора на ОД на МВР София, за забрана за напускане на страната на основание чл. 76,т.3 от Закона за българските документи за самоличност (отменен) на Р. Х. М.. Съдът е приел, че длъжник по съдебно-изпълнителното производство е акционерно дружество [Фирма 1], а жалбоподателят към датата на образуването му и към датата на издаване на оспорената заповед не е бил член на съвета на директорите или представител на дружеството, за да му бъде наложена принудителна административна мярка. Обжалваното решение е правилно и настоящата инстанция споделя правните изводи изложени в него. В

Заповед №1160/23.06.2009 г. е посочено, че длъжник по изп. дело № 115/2007 г. е Р. М.. Видно от представените по делото 11бр. изпълнителни листа [Фирма 1] е осъдено да заплати посочената в заповедта сума. От представеното по делото удостоверение за актуално състояние от 2006 г. се установява, че Р. М. не е бил член на съвета на директорите или представител на дружеството.Тези доказателства налагат категоричния извод, че към датата на оспорения административен акт не са били налице материалноправните предпоставки за издаването му.

При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорения административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София област съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №644/27.10.2009 г., постановено по адм. дело №701/2009 г., по описа на Административен съд София област. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. И.Р.