Производството е образувано по касационната жалба на В. И. В. от гр. Ш. против решение № 30 от 7.05.2009 год., постановено по адм. д. № 852/ 2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №з-17409 от 12. 12. 2008 год. на ВНД Директора на Столична дирекция на вътрешните работи за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (заглавие изм. ДВ, бр. 82/ 2009 год.). Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил и преценил представените по делото доказателства задълбочено и в съвкупност. Излагат се повторно доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, като провери правилността на първоинстанционното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена. Пред административния орган е образувано производство за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност по искане на частен съдебен изпълнител във връзка с образувано пред него изпълнително дело с длъжник В. В.. Задължението на последния е установено с решение по т. д. 80/ 2008 г. на Апелативен съд - Варна, по което е издаден изпълнителен лист за сумата от 376 193, 71 евро лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2007 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по производствата в размер на 29 435 лв. На лицето е дадена възможност за становище по предложението за прилагане на принудителната административна мярка. С оспорената заповед

№з-17409 от 12. 12. 2008 год. на ВНД директора на Столична дирекция на вътрешните работи е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС. Издателят на акта подробно е мотивирал заповедта, като в мотивите е отговорил и на отправените писмени възражения от Василев.

За да отхвърли жалбата на В. В., първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е изложил подробни правни съображения за неоснователността на всяко от наведените с първоначалната жалба оплаквания. Решенето е постановено след обстойно обсъждане на всички представени по делото относими доказателства. Изложените правни изводи по всяко от възраженията на жалбоподателя са съответни на материалния закон. Тъй като тези доводи за незаконосъобразността на административния акт се поддържат от Василев и пред касационната инстанция, съдът не следва да ги излага повторно.

Разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБДС изисква наличието на две кумулативни предпоставки, за да бъде приложена принудителна административна мярка: 1. парични задължения в големи размери към български физически или юридически лица или чуждестранни такива, установени по съдебен ред и 2. липса на лично имущество, което да покрива задължението или липса на надлежно обезпечение. По отношение на касационния жалбоподател е била налице първата от двете кумулативни предпоставки - наличие на парично задължение в големи размери (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБДС), което е установено по съдебен ред. Видно от доказателствата по делото, безспорно е установено, че личното му имущество не покрива задължението, липсва и надлежно обезпечение. За разлика от императивната разпоредба на чл. 75 от ЗБДС, предвиждаща задължително прилагане на принудителна административна мярка при наличие на някоя от изброените хипотези, правната норма на чл. 76, т. 3 е диспозитивна по своя характер. Тази разпоредба, в приложимата към момента на издаване на заповедта редакция, предвижда една правна възможност, която законодателят е предоставил на административния орган, а именно да извършва преценка за всеки конкретен случай - дали да наложи временно ограничение на български гражданин или не при наличието на законовите предпоставки за това. Тази негова преценка обаче е в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и като преценка по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. Проверката за законосъобразност на съда се простира само досежно наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9 от ЗБДС.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е мотивирана - съдържа фактическите и правни основания за издаването й; също така съответства и на материалния закон. По съдебен ред е установено задължение на В. В. в големи размери; предложението за прилагане на ПАМ е направено от овластен за това орган; не са доказани и обстоятелствата по алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБДС възможности. Административният орган, в рамките на предоставената му от закона възможност по чл. 76, т. 3(в ред. ДВ, бр. 43/ 2005 год.), при наличието на предвидените в нормата предпоставки, е приложил спрямо задълженото лице принудителната административна мярка. Тази ПАМ може да отпадне, когато отпадне и основанието, на което е наложена. Т. е. при промяна на размера на задължението или отпадане на основанието за вземането, административният орган е в правомощието си да отмени тази мярка. В конкретния случай към момента на издаването на оспорената заповед са били налице всички законови предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка. Правилен е изводът, че

задълженията на жалбоподателя са установени по съдебен ред. Изпълнителният лист е издаден от съдия от Апелативен съд - Варна, на основание постановено осъдително решение на въззивен съд, невлязло в сила. Съгласно чл. 237, б."а" от ГПК отм. осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение. Съгласно чл. 12, ал. 1 на Инструкцията за реда и условията, при които органите на МВР оказват съдействие на частните и държавните съдебни изпълнители, искането на съдебния изпълнител се прави до директора на съответната Областна дирекция на полицията, обслужваща района на действие на съдебния изпълнител. Правилно решаващият съд не е съобразил обстоятелството, че след издаване на заповедта за налагане на ПАМ едноличният търговец е продал фирмата. Още повече, че съгласно чл. 15, ал. 3 от Търговския закон кредиторите на задължения са длъжни да се обърнат към прехвърлителите на предприятието.

Предвид изложеното касационната инстанция счита обжалваното решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на правния спор разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 7.05.2009 год., постановено по адм. д. № 852/ 2009 год. по описа на Административен съд - София град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. В./п/ П. Н. Т.В.