Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуален кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на Х. П., гражданка на Армения, срещу Решение № 492/15.11.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария.

Ответната страна Държавна агенция за бежанците при МС не взе становище по жалбата.

Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Административното решение е постановено по шеста по ред молба за закрила и се явява последваща такава по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗУБ.

С обжалваното решение, административният орган, след като е обсъдил и съпоставил чл. 8, ал. 9 във връзка с ал. 10 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 във връзка с ал. 7 ЗУБ, както и наличието на ново обстоятелства в молбата за закрила от 25.01.2010 г. е отказал предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на молителката. Прието е, че чужденката не сочи никакви нови факти от съществено значение за личното й положение или държавата й на произход, което прави така подадената последваща молба явно неоснователна. Позоваването на семейното положение на чужденката, имаща брак с чужденец и две деца, които имат статут на бежанци, органа е преценил като обстоятелства, чието значение е разглеждано в предходни административни производства, поради което същите са преклудирани.

Изложените мотиви в решението са в съответствие с материалния закон. Правилно са отразени фактите, че семейството на жалбоподателката и афганистанския гражданин с признат статут за бежанец е сключен на територията на България през 2004 г. Правния извод, че българското законодателство не приравнява положението на семейните и несемейни двойки и, че следователно жалбоподателката не може да се ползва от правата на съпруга чужденец с предоставен статут на бежанец...