Производството по чл. 87 и сл. от ЗУБ е образувано по жалбата на Д. А., гражданин на Афганистан против решение № 495/15.11.2010 г. на Председателя на ДАБ при МС. Иска отмяна на решението, с което му е отказано предоставянето както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. Твърди, че административния орган не е мотивирал своя акт като е приел, че в Афганистан няма непосредствена заплаха за живота, сигурността му или свободата му поради насилие породено от въоръжен конфликт, както и опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне.

В хода на делото по същество, служебно назначения представител на жалбоподателя – адв.. В., допълва възражението от жалбата, посочвайки че приложената справка за ситуацията в Афганистан е бланкетна и не отговаря на истината.

Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС не взема отношение по така подадената жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че са налице влезли в сила решения за отказ от предоставяне на статут, в които са обсъдени всички наведени от жалбоподателя основания.

Върховният административен съд, III отделение, като обсъди представените към преписката доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е започнало по последваща молба по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, подадена от Д. А. от 02.03.2010 г., (шеста по ред) с която е поискал „статут на бежанец и да живея със семейството си в България, които са български граждани”. На същата дата чрез даване на писмени указания административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал Амири на разбирам за него език (български) с реда за подаване на молбата, за процедурата която ще се следва и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци.

На 04.03.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ...