Производството е образувано по касационната жалба на "Паркландс 62" ЕООД със седалище в гр. С., подадена чрез пълномощника адв.В. Н., против решение № 1637 от 9.10.2013 год., постановено по адм. д. № 375/ 2013 год. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000010/ 15.01.2013 год. на орган по приходите в община Б., потвърден с решение № 33-02-461/ 5.04.2013 г. на началник-отдел "Местни данъци и такси" при община Б., в частта за определената такса битови отпадъци (ТБО). Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдебният акт е постановен, без да се изяснят относими към спора факти и обстоятелства, а именно: не е доказана по безспорен начин принадлежността на недвижимия имот, обект на издадения АУЗД, в районите по извършването на дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ; не е доказан по категоричен начин периода на дължимостта на ТБО; не е установено безспорно реалното извършване на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на територии за обществено ползване по отношение на имота на дружеството. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане пред първоинстанционния съд или, алтернативно, произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Б., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноските по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
За да се произнесе, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предивдената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при точно приложение на материалния закон. Заключил е, че определените на дружеството такси за битови отпадъци за 2009 год. и 2010 год. за недвижим имот, описан в подадената декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, са дължими, тъй като е доказано по несъмнен начин извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на обществени територии и ползване на депо за битови отпадъци от страна на община Б.. Изложил е съображения, че сумите за ТБО са доказани по основание и размер, поради което е отхвърлил подадената от "Паркландс 62" ЕООД жалба. Решението е частично неправилно.
"Паркландс 6" ЕООД на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ е задължено лице за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в нарочно подадена декларация.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места, но изрично в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, включително честотата на сметоизвозването трябва да бъдат определени със заповед на кмета на общината. Следователно, дължимостта на посочените такси произтича от местоположението на имота и такси се дължат, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имота.
Първоинстанционният съд е приел, че за 2009 г. и 2010 г. са предоставяни услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Прието е, че тази услуга е организирана за територията на целия град Банско, включително в местността "Страгите".
Тези изводи не съответстват на доказателствата по делото. В заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Б. са определени граници на райони на територията на община Б., които са включени в системата на организирано поддържане на чистота, събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци за календарните 2009 г. и 2010 г. Местността "Страгите" не е посочена като район, в който се предоставят услугите. Договорите между общината и дружество по ЗЗД "Г. П.- БКС" от 1.12.2004 г. и от 18.05.2010 г. е за сметосъбиране, сметоизвозване, метене и миене на улици, тротоари, площади и др. обществени обекти, почистване на вади, шахти и водоскоци, както и зимно поддържане на уличната мрежа само на населените места в община Б.. Договорът с [Фирма 1] също е за района на гр. Б.. По делото няма никакви данни дали имотът на касатора е включен в районите за организирано сметопочистване и сметоизвозване, както и за поддържане чистотата на обществени територии.
От разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗМДТ за дължимост на такса за ползване на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на територията за обществено ползване не следва, че таксите за посочените услуги се събират само и единствено поради принадлежност на имота към общината. Таксата за битови отпадъци не е данък. Тя се дължи срещу конкретно извършена услуга. По делото не са събрани никакви доказателства относно организацията и реалното предоставяне на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистота на територии за обществено ползване в местността "Страгите".
Като доказателства за реално предоставени услуги по делото са приложени месечни протоколи за 2009 г. и 2010 г. за установени количества изпълнени и неизпълнени видове дейности на база моментни протоколи в гр. Б. и някои села. Тези протоколи се отнасят до дейности, извършвани в град Банско, на конкретни улици и в централната градска част. Поискани са по реда на чл.192 от ГПК, но не са представени маршрутни графици, по които са изпълнявани договорите.
Неправилни са изводите на съда, че таксата за поддържане на чистота се дължи само поради принадлежността на имота към определена община. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услуги по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места, но изрично в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги, включително честотата на сметоизвозването трябва да бъдат определени със заповед на кмета на общината. Следователно таксата се дължи, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район, посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имота. За законосъобразността на оспорения акт
е важно не дали имотът попада в регулационните граници на града, а дали попада в границите на районите, в които се престират услугите.
Представените протоколи са средство за отчитане на извършените от предприятията дейности по договор с общината. Те са са частни свидетелстващи документи, издадени от страните по граждански договор, с които те установяват факта на изпълнение на договора. Те също са относими към релевантния факт на престиране на услугата. Но в случая, съдържанието на тези протоколи по никакъв начин не може да се свърже с имота на касатора и не установя причинна връзка с фактическото твърдение на органа за престиране от общината на процесните услуги точно на дружеството. Когато е определена територията на предоставяната услуга, видовият обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне, за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се събира, когато няма такива.
В случая, както правилно е приел първоинстанционния съд, след като съществува депо, таксата се дължи, защото няма основание по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ за освобождаване от такса за тази услуга.
Наличието на депо на територията на общината е основание за дължимост на таксата за услугата за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо. Съгласно приложени заповед № 120/17.08.2009 г. на директора на РИОСВ-Благоевград и заповед № 09-177/15.07.2009 г. на кмета на община Б., до 15.07.2009 г. депонирането на битови и строителни отпадъци се е извършвало в депо „Св.Георги” в землището на гр. Б., а след тази дата – в депо на община Р.. При тези доказателства и предвид нормата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ е безспорно, че „Паркландс 6” ЕООД е ползвател на престираната от общината услуга по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения.
По отношение на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените територии кметът на общината е издал заповеди № 09-282/ 28.10.2009 г. и № 09-306/ 10.11.2010 г. за определяне районите и честотата на предоставяните услуги. Съгласно тези заповеди общината престира и трите вида услуги в гр. Б., р. Добринище и селата от Местенски район, с предвидените изключения. Местността "Страгите" не е включена в тези актове. Установена е честотата на сметоизвозване по райони. За посочените в Наредбата „кофа“ и „контейнер“, за които общинският съвет е определил размер на таксата, в заповедите на кмета не е определена нито честотата на извозване, нито територия на предоставяне на услугата.
С този начин на определяне на границите на районите на територията на О. Б., в рамките на които общината ще предоставя трите вида услуги, не може да се установи юридическия факт, от който възниква задължението за такса битови отпадъци в частта досежно услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имоти, които се намират извън строителните граници на гр. Б. и на другите населени места в общината.
Решението на общинския съвет и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които общината трябва да осигури наред с фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за такса. Т.е. за престиране на услугите по чл. 62 ЗМДТ е необходимо да се установи попада ли имота на „Паркландс 63“ ЕООД в строителните граници на гр. Б. или на друго населено място в общината – единствено установената в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ територия, на която общината престира услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, и ако попада – има ли реално престиране на услугата.
От приложеното към касационната жалба удостоверение, издадено от кмета на О. Б., е видно, че поземлен имот с идентификатор 02676.156.83 по кадастралната карта на гр. Б., находящ се в м. „Страгите“, землището на гр. Б., в който се намира процесния имот, не попада в строителните граници на населеното място – гр. Б..
По определение на чл. 18, ал. 1 от ЗАТУРБ територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. В същото време територия на населеното място, съгласно §5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място. Видно от заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, ясно е определена територията, на която се предоставят услугите. Според тях имотът на „Паркландс 63“ ЕООД не попада в строителните граници на гр. Б.. Местността "Страгите" не е включена в тях. Т.е. органът не е доказал наличие на правните предпоставки за предоставяне на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имота на „Паркландс 63“ ЕООД. Не е доказано и фактическото престиране на услугите. Нещо повече, в решението на горестоящия административен орган таксите са определени по вид като такса сметосъбиране и такса "чистота", която не е ясно за кои дейности по закон е определена, както и начислената сума за един брой кофа за 2010 год.
Като е приел за законосъобразен оспорения акт в частта, с която за 2009 г. и 2010 г. на „Паркландс 63“ ЕООД е установено задължение за такса сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон и необосновано. При изяснена фактическа обстановка то следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Паркландс 63" ЕООД срещу АУЗД №
АУ000010/ 15.01.2013 год. на орган по приходите в община Б., потвърден с решение №33-02-461/ 5.04.2013 г. на началник-отдел "Местни данъци и такси" при община Б. по отношение на определените задължения за
такса сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2009 г. и 2010 г. ведно с определените лихви в размер над 59,25 лв.
Вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отмени оспорения акт в частта, с която за 2009 г. и за 2010 г. на „Паркландс 63“ ЕООД са установени задължения за такса сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за лихвите в размер над 59,25 лв.
В останалата част, в която жалбата на дружеството е отхвърлена по отношение дължимата такса за обезвреждане на битови отпадъци за 2009 г. в размер на 188, 50 лв. и дължимата лихва върху тази сума от 59,25 лв. съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед своевременните искания на страните за присъждане на сторените от тях разноски, представените доказателства за реално направени разходи от страна на касатора и предвид изхода на правния спор, на дружеството се дължат разноски съразмерно с уважената част от претенцията в размер на 386, 40 лв.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №
1637 от 9.10.2013 год., постановено по адм. д. № 375/ 2013 год. по описа на Административен съд Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ акт за установяване на задължения по декларация
№ АУ000010/ 15.01.2013 год. на орган по приходите в община Б., потвърден с решение № 33-02-461/ 5.04.2013 г. на началник-отдел "Местни данъци и такси" при община Б., В ЧАСТТА
, в която на „Паркландс 63“ ООД е установено задължение за такса сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2009 г. и 2010 г. за сумата над 188, 50 лв., ведно с лихвите върху тях за сумата над 59, 25 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №
1637 от 9.10.2013 год., постановено по адм. д. № 375/ 2013 год. по описа на Административен съд Благоевград В ЧАСТТА, в която
е отхвърлена жалбата на „Паркландс 63“ ЕООД срещу акт за установяване на задължения по декларация
№ АУ000010/ 15.01.2013 год. на орган по приходите в община Б., потвърден с решение № 33-02-461/ 5.04.2013 г. на началник-отдел "Местни данъци и такси" при община Б.
по отношение на установено задължение за такса обезвреждане на битови отпадъци за 2009 г. в размер на 188, 50 лв. и лихва за забава в размер на 59,25 лв.
ОСЪЖДА О. Б., с адрес в гр. Б., пл. "Н. В." № 1 да заплати на "Паркланд 63" ЕООД, гр. С., ел. "К. Б. I" № 99, ет. 3 направените в съдебното производство разноски в размер на 386, 40 лв. (триста осемдесет и шест лева и 0, 40 стотинки).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. В.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
Т.В.