Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началник митница „Югозападна”, подадени чрез гл. юрисконсулт А. С. против решение № 623/11.11.2010 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 357 по описа за 2010 г. на този съд, с което е отменено решение № 7101 – 0022/02.03.2010 г. на Началника на митница „Югозападна” и е оставено без уважение искането на „Райнов” ЕООД за присъждане на разноски по делото.

В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Заключенията по единичната и тройната СТЕ опровергавали констатациите, че стоките не са сходни, в противен случай те биха били „идентични стоки” по смисъла на чл. 1 42, ал. 3 ППМК. В чл. 30, ал. 1 от Регламент 2913/92 г. е определена последователността за определяне на митническа стойност, в случаите когато тя не може да бъде определена съгласно чл. 29. Прилагат се последователно букви а), б), в), г) от параграф 2. Резултати за митническа облагаема стойност съгласно чл. 30, параграф 2, б.”б” от Регламент № 2913/92 г. за сходна стока са намерени в базата данни, като това е декларирано с ЕАД 09BG005000H0111537/23.10.2009 г. МПС, митническата стойност на което е приета от митническите органи като реално заплатена или платима цена по процесната сделка към датата на вноса. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата на дружеството.

Ответникът по касационната жалба – „Райнов” ЕООД със седалище и адрес на управление Благоевград, ж. к. „Запад”, бл.38, ет.6, ап.23, с ЕИК 101640614 я е оспорил с подробни съображения, изложени от адв. П. П. в писмено становище. Моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата по подробно изложени в съдебното заседание съображения.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че на 19.12.09 г. „Райнов” ЕООД е декларирало пред митница „Югозападна” употребяван лек автомобил, марка „Рено”, модел „М. С.”, тип бензин за допускане на свободно обращение и крайна употреба. За декларирания автомобил е оформена ЕАД № 09BG005700H0000437/19.12.09 година. Към декларацията са представени фактура от 10.12.2009 г. на стойност 200 швейцарски франка, ЧМР, регистрационен талон и сертификат за движение на стоките EUR 1. В ЕАД са посочени транспортни разходи в размер на 333,33 лева. Определена е митническа стойност на стоката в размер на 592,17 лева. Начислен е ДДС в размер на 118,43 лева, внесена в полза на републиканския бюджет.

На основание чл. 68 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета е извършена проверка на документи и стока от митническите органи. Началникът на митницата е изискал търговското досие на дружеството, фактури и договори по 9 бр. ЕАД, сред които и процесната. За процесния автомобил е представена фактура от 18.12.2009 г. и касов бон. След анализ на налична информация в база данни на сходни стоки, продадени за износ от Швейцария в приблизително същия момент митническият орган е пристъпил към определяне на нова митническа стойност. Тя е определена в размер на 1092,17 лв., вместо 592,17 лева. По делото е представен Карнет ТИР. По делото са изслушани еднолична и тройна СТЕ, като според едноличната експертиза двата автомобила могат да бъдат определени като „сходни” такива по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ. По тройната СТЕ заключенията на вещите лица са различни – едно от тях твърди, че сравняваните автомобили са сходни, а другите две вещи лица застъпват становище, че стоките не са сходни.

Административният съд е посочил, че митническият орган неоснователно се е позовал на ЕАД 09BG005000H0111537/23.10.2009 г. и метода „сходни/подобни” стоки при мотивиране на решението си. Освен това нормата на чл. 30, ал.1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета, съответно чл. 36, ал. 1 ЗМ изисква последователно прилагане на букви а), б), в), г). Съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 г. на Комисията, съответно чл. 74, ал. 1 ППЗМ при прилагане на чл. 30, параграф 2, б. „б” от Кодекса, МОС трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Административният орган не е представил и доказателства каква база за сравнение е използвана за определяне на обичайните транспортни разходи. Липсват мотиви защо не са приети декларираните от оспорващото дружество транспортни разходи. В резултат на горното съдът е отменил решението на началника на митницата.

Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Съдът е установил фактите по гореописания начин. По делото са изслушани еднолична и тройна седебно – техническа експертиза. Според заключението на вещото лице по единичната експертиза двата сравнявани автомобила са с почти еднакви технически параметри, поради което могат да бъдат определени като „сходни” стоки. По тройната СТЕ заключенията на вещите лица са различни, като вещото лице Чингова твърди, че сравняваните автомобили са сходни, а другите две вещи лица твърдят, че автомобилите не са сходни. С оглед на горното административният съд, въз основа на съвкупната преценка на експертните заключения с другите доказателства, е направил обоснования извод, че сравняваните автомобили не са „сходни” стоки.

Освен това по делото са представени доказателства за реално платената цена, като не става ясно защо същата не е била приета от митническите органи.

Касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, изложени във връзка с неправилното коригиране на транспортните разходи. Не става ясно в какъв размер са транспортните разходи от сравняваната декларация. Не може да се прецени каква база е използвана за определяне на обичайните транспортни разходи. Митническите органи имат право да извършат документен контрол и проверка на стоките като в тяхна тежест е да изложат мотиви и да представят доказателства за това, че декларираната стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета. В случая съдът правилно е преценил, че такива мотиви липсват, което е основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 АПК вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При положение, че митническият орган не е основал съмненията си относно декларираната фактурна стойност на внесения автомобил на никакви доказателства и не е изложил мотиви затова, дори само на това основание, издаденият от него административен митнически акт е незаконосъобразен.

Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатски хонорар в размер на 300 лв., съгласно приложено по делото адвокатско пълномощно за адв.. П..

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 623/11.11.2010 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 357 по описа за 2010 г. на същия съд. ОСЪЖДА

началника на митница „Югозападна” да заплати в полза на „Райнов” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б.д, ж. к. „Запад”, бл.38, ет.6, ап.23, с ЕИК 101640614, представлявано от И. Р., съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ М. Р.

М.М.