Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).

Образувано е по касационна жалба на А. Й., гражданин на Иран, срещу решение № 650 от 08.11.2011 г., постановено по адм. дело № 729/2011 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е спазено изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Счита, че изводите на съда противоречат на разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО ). Позовава се на несъответствие на решението с нормата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), предвиждаща забрана за изпълнение на наложените принудителни административни мерки до приключване на производството по предоставяне на статут пред Държавната агенция за бежанците с влязло в сила решение.

Ответникът – началникът на ГПУ – Свиленград, не изразява становище по касационното оспорване.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

С атакуваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на А. Й., гражданин на Иран, срещу заповед № ОЧ-752/30.09.2011 г. на...