Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на адв. П. Щ., като процесуален представител на А. М. К. от гр. Р., срещу решение 588/27.10.2009 г. по адм. д.№ 737/2009 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлено оспорването на заповед № 2483/11.08.2009 г. на директора на ОД на МВР Благоевград, за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т.2 от Закона за българските документи за самоличност -забрана за напускане на РБългария и забрана за издаване на паспорт, до настъпване на законно основание за нейната отмяна - реабилитация.
Ответният административен орган не е взел становище по жалбата.
Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че с влязла в сила присъда на 27.03.2003 г. жалбоподателят е осъждан за престъпление от частен характер, а не от общ характер, но за неоснователен е приет довода на оспорващия за настъпила реабилитация по право по втората присъда, влязла в сила на 02.06.2005 г., по аргумент на чл. 86, ал.2 НК и че до датата на издаване на оспорената заповед не са налице предпоставките на чл. 88а от НК, пълна съдебна реабилитация, тъй като от изтичането на изпитателния срок 02.06.2008 г., не е изтекъл 5 годишния срок предвиден в чл. 82,ал.1, т.4 НК. Към момента на издаване на оспорения акт жалбоподателят е лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер, което не е реабилитирано, поради което са налице двете кумулативни предпоставки по чл. 76, т.2 от ЗБДС, действаща към момента на издаване на заповедта.
В касационната жалба се излагат доводи, че при безпротиворечива фактическа обстановка съдът е направил неправилни изводи. Посочва се, че жалбоподателят не е бил реабилитиран по право по първата присъда, съгласно...