Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на М. С. М. срещу решение № 507 от 28.10.2009 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 489/2009 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - началникът на група АНД при сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пазарджик, не е изразил становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение АС - Пазарджик е отхвърлил жалбата на М. С. М. против заповед № 148/12.06.2009 г., издадена от началник група АНД при сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Пазарджик, с която за нарушение на чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 171, т. 4 от с. з. е разпоредено отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. С оглед данните по административната преписка е счел, че правилно административният орган е приложил процесната ограничителна мярка поради неизпълнение на задължението на водача да върне свидетелството за управление на МПС след отнемане на всички контролни точки. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за опорочаване на заповедта, тъй като не е бил уведомен за намаляване на броя на контролните точки под 2/3 от общия брой. В тази връзка е изтъкнал, че изпращането на уведомление по реда на чл. 5, ал. 3 от отменената

Наредба І - 139 от 16.09.2002 г. не е предпоставка за...