Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Голдман мениджмънт” АД и М. Д. Д. срещу определение №3996 от 02.12.2019 г. по в. ч.гр. д.№5387/2019 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №5118 от 30.09.2019 г. по т. д.№5726/2014 г. на СГС, с което е върната молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Български пощи” ЕАД в частта, предявена от „Голдман мениджмънт” АД, прекратено е производството по делото в тази част и е оставена без уважение молба на М. Д. Д. по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 250 лв., дължима за подадена от него молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Български пощи” ЕАД.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че с последното, жалбоподателят физическо лице се набеждава в извършване на престъпление, като въззивният съдебен състав е следвало да се отведе, предвид подадена от М. Д. Д. частна тъжба за извършени от съдиите от състава престъпления. Излагат се съображения, че М. Д. Д. притежава само един недвижим имот в [населено място], изграден до груб строеж, не е съдружник в никоя фирма и няма никакви дялове или акции, няма договор за управление като управител и не получава никакви доходи от тази дейност, още повече че нито една от фирмите, които управлява, не извършва дейност, а единственият източник на доход е пенсия за 70% инвалидност, предвид влошеното му здравословно състояние – болести на бъбреците, диабет, подагра, глаукома, остеопороза, исхемична болест на сърцето. Предвид изложеното се сочи, че са налице предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК и се иска отмяна на определението. В изложение по чл.284, ал.3 от ГПК е налице позоваване на чл.280, ал.2 от ГПК, като се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и се преповтарят доводите изложени в частната касационна жалба. В последната и в изложението се съдържат и искания жалбата да не се разглежда от никой от съставите на ВКС /с оглед заведени дела срещу съда и някои от съдиите от този съд и поради постановени предходни отводи/ и да се отправи преюдициално запитване на Съда на ЕС относно това кой съд следва да разгледа настоящата частна касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

По отношение на искането за отвод, формулирано по същество в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че същото се явява неоснователно. В случая не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.22, т.1-5 вкл. от ГПК, а заведените дела срещу ВКС и някои от съдиите от касационния съд, не представляват обстоятелства по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, които биха могли да породят каквото и да е било съмнение в безпристрастността на съдебния състав. В този смисъл искането по чл.23, ал.1 от ГПК следва да бъде оставено без уважение, като е необходимо да се посочи, че наличие на предходни отводи също не е основание за отстраняване на член от състава на съда, тъй като всеки отвод се постановява съобразно конкретни обстоятелства, които към настоящия момент не са налице.

Без уважение следва да се остави и искането за предприемане на действия по отправяне на преюдициално запитване, предвид обстоятелството, че не са налице предпоставките на чл.628 от ГПК - молителят не е посочил разпоредба от правото на ЕС или акт на органите на ЕС, чието тълкуване да е от значение за правилното решаване на делото.

Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с определение от 17.09.2018 г. първоинстанционният съд е указал на молителя „Голдман мениджмънт” АД в едноседмичен срок от получаване на препис, да отстрани нередовности по исковата си молба, с която желае да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо „Български пощи” ЕАД, но констатираните нередовности не са отстранени в цялост нито с подадената от частния жалбоподател молба с вх. № 128458/08.10.2018 г., нито по-късно. По отношение оставянето без уважение на молбата на М. Д. Д. по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 250 лв., дължима за предявената молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Български пощи” ЕАД, въззивният съд е изложил съображения, че молителят не е декларирал в декларацията си по чл.83, ал.2 от ГПК, че е управител на множество търговски дружества, подробно посочени в оспорения съдебен акт, като липсват данни, че същите са в лошо финансово състояние, както и че Д. не получава възнаграждение за дейността си към тези юридически лица.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Обжалваното определение е валидно и допустимо /постановяването на съдебен акт при наличие на основания за отвод на един или всички членове от съдебния състав, каквито са твърденията на частните касатори, би било нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилност и то само в случай, ако поради предубедеността на съдебния състав, е постановен и крайния незаконен резултат/ и тъй като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и/или процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

С оглед изложеното и поради обстоятелството, че в случая не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в частната касационна жалба и в изложението съображения не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Голдман мениджмънт” АД и на М. Д. Д. за отвод на съдиите Н. М, К. Г и Г. И.

ОСДТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Голдман мениджмънт” АД и на М. Д. Д. за отправяне на преюдициално запитване.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3996 от 02.12.2019 г. по в. ч.гр. д.№5387/2019 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.