ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2934

гр. София, 09.06.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. ч. гр. дело № 1882 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4872 от 07.05.2025 г., подадена от Б. Т. С. чрез процесуален представител адв. Г. Ш. срещу определение № 458 от 16.04.2025 г. по в. ч.гр. д. № 349/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу постановление от 21.03.2025 г. по нотариално дело № 58, рег.№ 771 на нотариус с рег. № * Г. Ч. за отказ да го признае за собственик на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ първи етаж от къща в [населено място], [улица].

Частният жалбоподател се позовава на всички основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди, че нарушението на материалния закон се изразява в прекомерно голямото значение, което въззивният съд придал на връзката родител - дете, игнорирайки останалите релевантни обстоятелства, установяващи владението върху процесния имот. Посочва също, че съдът поставил прекомерно тежки изисквания за доказване намерението за своене, както и че не е извършил задълбочена и всестранна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, оставяйки необсъдени и всички доводи и възражения на страната. Моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновава наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК, поставяйки следните правни въпроси:

1/ Допустимо ли е съдът да приеме, че липсата на изрични действия, демонстриращи отричане на правата на собственика, е достатъчно основание да се заключи за липса на намерение за своене, при положение че са налице други релевантни обстоятелства, като продължително упражняване на фактическа власт и провеждане на производство по обстоятелствена проверка?

2/ Следва ли родствената връзка родител-дете да се третира като презумпция за държане вместо владение, която автоматично изключва възможността детето да придобие имота по давност, или съдът е длъжен да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства по делото?

3/ Съответства ли на процесуалните правила въззивният съд да вмени в тежест на жалбоподателя доказване на изрично заявяване и показване чрез действия на отричане на правата на собственика, включителнонедопускане, отблъскване, заграждане, смяна на брави, при положение че давностното владение може да се установи и чрез други релевантни доказателства?

4/ Дали съдът правилно е тълкувал изискванията за давностно владение в случаите на роднинска връзка между владелеца и собственика? Въпросът засяга преценката на съда, че роднинската връзка между майка и син автоматично изключва намерението за своене, без да се вземат предвид конкретните факти - 10-годишно самостоятелно живеене, грижи за имота и липса на претенции от страна на собствениците?

5/ Следва ли да бъде признато за придобиване по давност право на собственост върху идеална част от недвижим имот в полза на владелец, който упражнява фактическа власт върху тази част повече от десет години, въпреки че по отношение на останалата идеална част от същия имот е признат за държател, а собственикът на целия имот трайно е изгубил интерес към него за същия период?

6/Допустимо ли е да бъде признат за собственик на идеална част от недвижим имот на основание придобивна давност владелец, който същевременно е признат за държател по отношение на друга идеална част от същия имот, при продължително бездействие на съсобственик за период над десет години? Съществува ли колизия между правното положение на владелеца по отношение на различните идеални части на имота, която изисква тълкуване от ВКС?

7/ Следва ли продължителното (над десет години) дезинтересиране на собственик от негов недвижим имот да бъде правно релевантно обстоятелство при преценката за наличие на владение, годно да доведе до придобивна давност в полза на трето лице, което упражнява фактическа власт върху идеална част от имота, но е признато за държател по отношение на останалата част?

8/Необходимо ли е Върховният касационен съд да даде тълкуване относно приложението на института на придобивната давност при съсобственост, когато един от съсобствениците трайно е абдикирал от правата си върху имота за период над десет години, а трето лице упражнява фактическа власт върху идеална част от имота, имайки качеството на държател по отношение на останалата част?

9/ Представлява ли трайното (над десет години) бездействие на съсобственик основание за трансформация на държането върху идеална част от имот във владение, годно да доведе до придобивна давност в полза на лице, което владее друга идеална част от същия имот?

10/ Допустимо ли е съдът да приеме, че липсата на изрични действия, демонстриращи отричане на правата на собственика, е достатъчно основание да се заключи за липса на намерение за своене, при положение че са налице други релевантни обстоятелства, като продължително упражняване на фактическа власт и провеждане на производство по обстоятелствена проверка?

11/ Следва ли родствената връзка родител-дете да се третира като презумпция за държане вместо владение, която автоматично изключва възможността детето да придобие имота по давност, или съдът е длъжен да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства по делото?

12/ Съответства ли на процесуалните правила въззивният съд да вмени в тежест на жалбоподателя доказване на изрично заявяване и показване чрез действия на отричане на правата на собственика, включително недопускане, отблъскване, заграждане, смяна на брави, при положение че давностното владение може да се установи и чрез други релевантни доказателства?

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е с допустим предмет, подадена е в срок и от процесуално легитимирана страна – молител в нотариално производство.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационния контрол, настоящият състав съобрази следното:

Отказът на нотариуса да удостовери придобито от молителя право на собственост по давност върху описания имот и да издаде констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е мотивиран с това, че фактическата власт, упражнявана от Б. С. върху първия етаж от сградата не била достатъчна да обоснове намерението му за своене на имота. В случая презумпцията по чл. 69 от ЗС не намирала приложение, тъй като С. започнал да живее в имота със съгласието на своите баба и дядо и продължил да го ползва като син на собственика Л. С. – негова майка. Не било ясно в кой момент, на какво основание и с какви конкретни действия молителят е демонстрирал промяна на намерението си и, че вече упражнява фактическа власт за себе си като собственик. В обобщение нотариусът заключил липса на доказаност на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност и в този смисъл постановил акта си.

Окръжният съд споделил изводите на нотариуса, че по нотариалното дело не са събрани безспорни доказателства за установено в полза на молителя владение, обуславящо признаване изключителното му право на собственост. След анализ на свидетелските показания приел, че не се установява той да е отблъснал владението на майка си и да е демонстрирал, че владее имота за себе си. Посочил, че рядкото посещаване на процесния имот от страна на майката не означава, че същата се е дезинтересирала трайно от него до степен да се приеме, че друго лице го свои, отричайки нейното вещно право, тъй като в случая молителят като неин син държи и обитава чужд имот.

При тези мотиви на въззивния съд не са налице предпоставките за допускане на определението до касационен контрол.

Поставените въпроси 1, 2, 4 и 11 обобщено се свеждат до значимостта на родствената връзка между собственика на имота и живеещия в него при определяне вида на упражняваната фактическа власт от страна на втория. Въпросът не е обуславящ, тъй като не стои в основата на правораздавателната воля на съда, а е обсъден в подкрепа на основния мотив за липса на доказаност на намерението за своене и манифестирането му спрямо собственика на недвижимия имот. В практиката на ВКС /решение № 50012 от 21.03.2023 г. По гр. Д. № 1394/2022 г., г. К., I г. О. на ВКС, решение № 12 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г., I г. о., решение № 1300 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5861/2007 г., II г. о., решение № 403 от 3.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 672/2008 г., I г. о., решение № 291 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 859/2009 г., II г. о., решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., II г. о., решение № 196 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 137/2018 г., I г. о./ е направено разграничение между владението, държането и търпимите действия като е изяснено, че вида на установената фактическа власт върху вещта зависи единствено от основанието, на което е придобита, а наличието на близки родствени, приятелски или добросъседски отношения между страните най-често сочат на упражняване на държане или търпими действия.

Въпроси 5-9 не удовлетворяват общата предпоставка да са били разгледани от въззивния съд. Те касаят придобиване на идеална част, каквото не е обсъждано от съда, защото искането е било за признаване собственост върху самостоятелен обект.

Останалите въпроси (3, 10 и 12) касаят необходимостта от демонстриране на намерението за своене спрямо собственика на недвижимия имот от лице, което се позовава на последиците по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Въпросът е разрешен от въззивния съд, но по отношение на него не е налице нито една от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане или търпими действия, както е в настоящия случай, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на упражняващия я, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако той промени намерението си и я превърне във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително за себе си да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин /решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, І г. о., решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о., решение № 70/ 16.08.2017г. по гр. д. № 3991/2016г. на ВКС, II г. о и др./.

Въззивното определение е постановено в съответствие с цитираната практика, а доколкото такава е формирана и не се налага преосмислянето й, изключена е и допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е налице и никоя от предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване, доколкото определението не е нищожно, няма вероятност да е недопустимо и не е очевидно неправилно.

По изложените съображения, настоящия състав на ВКС, II г. о

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 458 от 16.04.2025 г. по в. ч.гр. д. № 349/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.