О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 434

гр. София,19.06.2020 г.

В. К. С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети април, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1927 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „УниКредит лизинг” ЕАД срещу решение №1293 от 30.05.2019 г. по т. д.№1659/2018 г. на САС. С обжалваното решение е обезсилено решение №1594 от 09.08.2017 г. по т. д.№3421/2014г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „Крансистемс” ЕООД срещу „УниКредит лизинг” ЕАД искове: по чл.59 от ЗЗД за сума в размер на 79 200 лв., пазарната стойност на товарен автомобил марка „Скания“, модел „124 Topline“ с рама № XLER4X20004455625 към 03.06.2009 г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 24 000 лв., лихва за забава върху главницата от 79 200 лв. за периода от 03.06.2011 г. до 02.06.2014 г. и делото е върнато на СГС за ново произнасяне.

В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, предвид липсата на правомощие за въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение при нередовност на исковата молба, евентуално неправилно, поради нарушения на императивна процесуалноправна норма – чл.269 от ГПК, на основни съдопроизводствени правила, на практиката на ВКС и поради необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е вероятно недопустимо, евентуално очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана...