Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на И. М. Б. и М. К. С. срещу решение №.260227/17.02.21 по г. д.№.1427/20 на ОС Пловдив. Със същото решение №.293/24.01.20 по г. д.№.14992/18 на РС Пловдив е: 1/ потвърдено-в частта, с която са изменени установените с реш.№.11564/04.05.18г. по г. д.№.11443/17 на РС Пловдив мерки за лични контакти на бащата И. Б. с малолетното дете Б. и е определен режим на такива както следва: до навършване на 4-годишна възраст на детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч. до 12ч. и от 16ч. до 19ч. в присъствие на майката или определено от нея лице; след навършване на 4г възраст-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 13ч. и от 16ч. до 19ч. без присъствието на майката, за по 3ч. на рождения и именния ден на детето, както и на рождения и именния ден на бащата, два пъти по три последователни дни през лятото от 9ч. до 18ч. без преспиване, през месеците юли и август в дома на бащата, в присъствието на майката или определено от нея лице; след навършване на 5-годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч. в събота до 18ч. в неделя с преспиване, за по 3ч. на рождения и именния ден на детето и за по 3ч. на рождения и именния ден на бащата, десет дни с преспиване през месеците юли и август, които не съвпадат с отпуска на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето, по време на Коледните празници на всяка нечетна календарна година от 9ч. на 24 декември до 18ч. на 27 декември и за Новогодишните празници на всяка четна година от 9ч. на 30 декември до 18ч. на втори януари /за първа седмица се счита тази, в която събота и неделя са дати от съответния месец/, и дължимата от бащата издръжка е увеличена от 150лв. на 350лв. месечно, считано от 19.09.18 до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разлика над 350лв. до 450лв.; 2/ обезсилено - в частта, с която бащата е осъден да плати половината от разходите за медицинско обслужване на детето като консумативи, прегледи, рехабилитации, като процесуално недопустимо, респективно производство в тази му част е прекратено. М.С. обжалва решението в частта, с която е определен режим на лични контакти на детето с бащата /претендирайки режим, съгласно който до навършване на 12г. или до оздравяване бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10ч. до 13ч. и от 16ч. до 19ч. в присъствието на майката и за лятото – по три последователни дни от месеците юли и август, считано от 9ч. до 19ч., без преспиване на детето и в присъствието на майката/, а И.Б.-в частта за увеличената издръжка и в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено. Всяка страна оспорва касационната жалбата на другата.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че режимът на контакти на детето с бащата следва да бъде изменен, както и да се увеличи дължимата издръжка. Изяснено е, че съгласно решение №.1564/04.05.18 по г. д.№.11443/17 на РС Пловдив, 5с., след прекратяване на брака между страните по взаимно съгласие, те са постигнали споразумение упражняването на родителските права спрямо детето Б. /родено на 18.05.16г./ да бъде предоставено на майката при режим на лични контакти с бащата както следва: до навършване на 4-годишна възраст на детето - всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10ч. до 13ч. и от 16ч. до 19ч. в присъствието на майката, два пъти по три последователни дни през месеците юли и август от 9ч. до 19ч. без преспиване в присъствието на майката; след навършване на 4- годишна възраст на детето за всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10ч. до 13ч. и от 16ч. до 19ч. без присъствието на майката, два пъти през три последователни дни през месеците юли и август от 9ч. до 19ч. в дома на бащата, без преспиване и без присъствие на майката; след навършване на 5-годишна възраст на детето-всяка първа и трета събота и неделя на месеца с преспиване, два пъти по петнадесет последователни дни през лятото с преспиване на детето в дома на бащата, които дни не съвпадат с годишния отпуск на майката; през Коледните празници на всяка нечетна година от 9ч. на 24 декември до 19ч. на 27 декември /в същия период през четните години детето ще е при майката/; на рождения и имения ден на детето всеки от родителите има право да бъде с него по три часа от деня, независимо при кого от родителите е детето, съобразно определения режим за лични контакти; по време на Великденските празници на всяка четна година от 9ч. на Разпети петък до 19ч. на В. Н, а за същия период през нечетните календарни години детето ще бъде при майката; на всяка четна календарна година първата половина от времето, което съвпада със зимната и пролетната ваканция на учениците, всяка нечетна година-втората половина от времето, което съвпада със зимната и пролетната ваканция; на всички официални празници всеки от родителите има право да бъде с детето по три часа от деня, независимо при кой от родителите е детето съобразно режима за лични контакти; по всяко друго по време по споразумение на родителите; ответникът следва да плаща месечна издръжка по 150лв., считано от 24.07.17, както и всички направени разходи по медицинското обслужване на детето като консултации, прегледи, рехабилитации и др. се поемат по равно от двамата родители.

Въззивната инстанция е приела, че искането за промяна в режима на детето до навършване на 4-годишна възраст е за промяна относно възможността за пребиваването му през лятото при бащата; то е основателно и такава промяна следва да се допусне предвид ниската възраст на детето, като на практика се премахне възможността за пребиваване му през лятото при бащата. Относно периода след навършване на 4 години е намерено, че претенцията за отпадане на летния режим е неоснователна - определени са два пъти по три последователни дни през лятото от 9ч. до 18ч без преспиване, но е допусната промяна – това да става в присъствието на майката. За времето след навършване на 5 години искането на М.С. е уважено от първата инстанция така, както е заявено с исковата молба – всяка първа и трета събота и неделя с преспиване от 9ч. до 18ч., два пъти по десет последователни дни през лятото с преспиване на детето; същевременно във въззивната й жалба са изложени твърдения, че тя е притеснена от факта, че детето остава с преспиване при бащата без присъствието й, и въвежда и нови срокове – до навършване на 12-годишна възраст или до оздравяването му. Посочено е, че действително в конкретния случай могат да настъпят промени в искането, доколкото казусът е комплициран и детето има заболяване /“детски аутизъм“/, което налага много специфични грижи, но от постановяването на първоинстанционното решение до настоящия момент не се доказват съществени новонастъпили промени. Във връзка с довода, че бащата няма да се справи, тъй като не е подготвен и не може да се грижи сам за детето, е отразено, че, видно от материалите по делото, към настоящия момент няма наличен курс или нещо подобно за обучение на родители как да се грижат най-адекватно за дете с диагноза „детски аутизъм“. От заключението на вещите лица се констатира, че е препоръчително родителите да бъдат обучени от терапевтите и изобщо да участват при различни терапии; на територията на [населено място] не са налице детски центрове с комплексен екип от поведенчески терапевт, психолог, психиатър, невролог, енерготерапевт. В съдебно заседание вещото лице К. /на 6.06.19, л.138/ е отговорила, че родител, който не е обучаван, принципно може да окаже грижа за базовите потребности на детето, но не и за развитието му. С допълнителното заключение на психиатричната експертиза е направено обнадеждаващо заключение, че категорично е налице значително подобрение в общото развитие на детето и особено в социалнокомуникативните умения и комуникация, а връзката с бащата не е прекъсната. Съдът е отразил, че видимо животът на майката е изцяло подчинен на потребностите на детето и очевидно положените от нея изключителни, преки и непосредствен големи грижи дават положителен резултат; бащата все още е колеблив, но препоръките на вещото лица са той да участва наравно с майката при обучението. На етапа на експертизата бащата може да полага грижа за детето за кратък период от време – часове; от друга страна той е запознат с режима му, но има трудности, тъй като детето все още и засега няма развита експресивна реч. Връзката на Б. и с двамата родители е необходима за развитието му и оформянето му като личност, като те трябва да показват, че е обичан и желан. Същевременно, видно от показанията на св. П. П., леля на ищцата, когато родителите са излизали, те са й оставяли детето да го гледа - а след като лелята може да го гледа, значи и бащата, който е родител, на още по-голямо основание трябва да има възможност детето да пребивава при него. Освен това при грижите си той ще бъде подпомогнат от родителите си, които имат голямо желание да общуват с Б., бабата има опит при общуване с деца предвид професията й на учител и работа в детска градина, в която има записани 350 деца, от които доста и с такава диагноза /6 с диагноза и още 17 без диагноза/. Освен това детето вече може да отговаря на въпрос, което е голям напредък за него; познава и букви и цифри. При тези обстоятелства и доколкото бащата трябва да бъде приобщаван, а не игнориран от ежедневието на сина си, още повече, че заявява голямо желание за това, е формиран извод, че той ще може да се справи с новия разширен режим, който е балансиран и подходящ.

Относно издръжката е прието, че при определянето й се вземат предвид както нуждите на детето, така и материалните възможности на родителя. Действително в случая нуждите са много всеобхватни и значителни предвид специалните потребности, които детето има, и необходимостта от средства е безспорна. Материалните възможности на ответника, обаче, не са особено високи с оглед доказателствата по делото -актуалните му възнаграждения за 2018г. са 622,38лв. месечно брутен доход. Отбелязано е, че дори бащата да работи като футболен съдия през почивните дни – както твърди свидетелката, което е много вероятно, в този случай получените доходи са предполагаеми и не могат да бъдат отчетени при определянето на размера на издръжката. При това положение е прието, че фиксирането й в размер на 350лв. месечно е правилно, респективно че не са налице основания за уважаване на претенцията за сумата над 350 до 450лв. Относно претендираното частично обезсилване на първоинстанционното решение е посочено, че не е било предявено искане във връзка с разходите, има друго заведено дело и произнасянето в тази връзка е плюс петитум и подлежи на обезсилване.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.

Касаторът И. Б. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Може ли месечната издръжка на едно дете да е променлива и неопределена по размер?“; 2.“В издръжката на едно дете следва ли да се включат всички разходи – храна, обувки, дрехи, играчки, медицинско обслужване на детето и др.? Може ли месечната издръжка на дете да е сбор от определена по размер сума при присъждането й, и неопределена по размер сума, която се определя по усмотрение на единия родител без знанието и съгласието на другия родител?“; 4. „При неизпълнение на заплащане на издръжка, която не е определена по размер, как ще се определи същата при иск срещу родител, който я дължи?“.

Касаторът М. С. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Формулира следните въпроси, като сочи и представя практика: 1.“относно критериите и доказателствата, касаещи преценката за наличие на обстоятелства, обуславящи определяне на мерките относно личните отношения с ненавършило пълнолетие дете, с оглед защитата на интересите му; относно въпросите и обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени от въззивния съд, при решаване на спора за определяне на мерките за лични отношения и тълкуването им /ППВС 1/12.11.74 по г. д.№.3/74, реш.№.207/24.07.13 по г. д.№.911/12, ІV ГО/; 2.“Длъжен ли е съдът в правен спор относно режима на лични отношения между детето и неупражняващия родителските права родител да преценява съвкупно обстоятелства, които имат правно значение, а не отделни обстоятелства, за да съхрани максимално добрия интерес на детето?; Трябва ли съдът да направи преценка кои от установените в ППВС 1/74 критерии в конкретния случай са най-съществени, а именно това е интереса на детето, който следва да бъде водещ при постановяване на решението?“; 3. „Може ли съдът да основе решението си на някои от изброените в чл.59 ал.4 от СК и ППВС 1/74 обстоятелства и да игнорира други, или е задължен да мотивира преценката си относно всеки от тях, за да обоснове извода си за максимално защитения интерес на детето? Обуславя ли се интереса на малолетното дете от определения с решението на въззивния съд режим на лични отношения, с оглед състоянието му и заболяването му, с оглед специфичността на случая?“; 4.“Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и по въпроса за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава, при разрешаване на въпроса за режима на личните отношения, с оглед цялостна защита на интереса на детето?“ /реш.№.24/ 28.01.10 по г. д.№.4744/08, І ГО, реш.№802/23.02.11 по г. д.№.1783/09, ІV ГО/; 5. „Допустимо ли е да се преодолее забраната по чл.266 ал.1 ГПК и във въззивното производство да се наведат незаявени обстоятелства и да се съберат непосочени в първата инстанция доказателства, когато при произнасянето по материалноправен спор съдът трябва да осигури най-добрия интерес на детето /опр. №.1037/2.10..12 по г. д.№.248/12, ІV ГО/.

По касационната жалба на И. Б.:

Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси са неотносими – те не са били предмет на обсъждане и въззивният съд и той не е излагал мотиви в тази връзка. Това, което е обсъдил и съобразил, са нуждите на детето /които се определят от условията на живот, в това число възрастта, образованието и всички обстоятелства, от значение за случая - в разглежданата хипотеза безспорно значителни/, възможността на лицето, което дава издръжка, и съотношението между тях /предвид разясненията в ППВС 5/70/. С оглед на изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска.

По касационната жалба на М. С.:

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по въпроса за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса за режима на личните отношения с оглед цялостна защита на интереса на детето. Съгласно константната и безпротиворечива задължителна практика на ВКС, в това число цитираната и приложена по делото /вкл. ППВС №.1/74г., реш. №.401/11.01.12 по г. д.№.327/11, ІІ ГО, реш.№.217/27.05.15 по г. д.№.6851/14, ІV ГО, и др./, когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес; мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства; водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя; при спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението е интересът на детето; желанието на родителите и децата по въпросите за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения не са задължителни за съда, а се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението е интересът на децата. Съдът намира, че по горепосочения въпрос следва да се допусне касация за проверка съответствието на постановеното решение с тази практика.

На касатора М.С. трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 25лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.260227/17.02.21 по г. д.№.1427/20 на ОС Пловдив, по жалбата на И. Б..

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.260227/17.02.21 по г. д.№.1427/20 на ОС Пловдив, по жалбата на М. С..

ДАВА едноседмичен срок на касатора М. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 25лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване.

ДА СЕ УВЕДОМИ и Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето предвид чл.15 ал.6 ЗЗД.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: