Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационна жалба на М. Д. И. от гр. С. против решение № 4250 от 30.09.2011 г., постановено по адм. дело № 9136/2011 г. по описа на Административния съд - София-град, ІІ отделение, 34-ти състав. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Люлин", Столична община (СО), не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение Административният съд - София-град (АССГ), е отхвърлил оспорването на М. Д. И. от гр. С. срещу заповед № РД-09-407 от 09.09.2008 г. на кмета на район "Люлин" при СО, с която са били прекратени наемните й отношения за заеманото общинско жилище - в бл. № 711, вх. Б, ет. 15, ап. 103, ж. к. "Люлин", гр. С.. Съображенията за това са били, че безспорно по делото се установявало, че М. Д. И. не е полагала грижата на добър стопанин при ползването на общинското жилище. Посочено е наличието на оплакване от съкооператори, както и приложения по делото констативен протокол от 03.12.2010 година. Съдът е посочил, че при тази фактическа обстановка била налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗОС и чл. 31, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане...